Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)
Епохата на Александра Велики особено тази на диадохитѣ е разказана и отъ Диодора Сицилийски въ неговата историческа библиотека (книги 17—20). За написването на това съчинение Диодоръ е използвалъ писанията на по-стари историци главно на Клитархъ и Хиеронимъ отъ Кардия. И въ библиотеката на Диодора не на едно мѣсто македонцитѣ се отдѣлятъ отъ гърцитѣ :
Епохата на Александра Велики особено тази на диадохитѣ е разказана и отъ Диодора Сицилийски въ неговата историческа библиотека (книги 17—20). За написването на това съчинение Диодоръ е използвалъ писанията на по-стари историци главно на Клитархъ и Хиеронимъ отъ Кардия. И въ библиотеката на Диодора не на едно мѣсто македонцитѣ се отдѣлятъ отъ гърцитѣ.
Подчертава много ясно въ XVII 100, гдето се разказва за двуборството на македонеца Κόραγος съ атинянина Διώξιππος :
4 καὶ τῶν μὲν Μακεδόνων ὁμοεθνῶν ὄντων τῷ Κοράγῳ καὶ τοῦ βασιλέως συμφιλοτιμουμένου, τῶν δὲ Ἑλλήνων τῷ Διωξίππῳ συναγωνιώντων προῆλθεν εἰς τὸν ἀγῶνα ὁ μὲν Μακεδὼν πολυτελέσιν ὅπλοις κεκοσμημένος, ὁ δ᾿ Ἀθηναῖος γυμνὸς ὑπαληλιμμένος, ἔχων ῥόπαλον σύμμετρον.
Забележителна е и Полиперхоновата διάγραμμα въ XVIII 56. И тукъ гърцитѣ се отдѣлятъ отъ македонцитѣ : τῶν Ἑλλήνων τινὰς μὴ ὀρθῶς γινώσκοντας πόλεμον ἐξενεγκεῖν πρὸς Μακεδόνας. Срв. още и следнитѣ мѣста изъ Диодоровата библиотека : XIX 35, 6. XX 106, XXI 2, 2.
Следъ боя при Херонея (338 г.), a особено въ времето на Александра Велики Македония и Гърция образували въ политическо отношение едно цѣло. Сега вратитѣ на Македония се разтворили широко за гръцкия езикъ и култура. Както нъ Александровата свѣтовна монархия и въ възникналитѣ отъ нея по-сетне хеленистически царства, a така сѫщо и въ самата Македония гърцитѣ сѫ представлявали една привилегирована класа покрай самитѣ македонци и поради това сѫ имали всичката възможность да погърчватъ бавно, но сигурно окрѫжаващата ги срѣда. Още повече, когато самитѣ македонски владѣтели като Филипъ II, Александъръ Велики и др. не само не сѫ се противопоставяли на това, но сѫ подпомагали по всѣкакъвъ начинъ проникването и разпространянането на гръцкия езикъ и култура всрѣдъ македонския народъ. Затова човѣкъ би билъ наклоненъ да се съгласи съ мнението на Jüthner, че следъ Александра Велики македонцитѣ сѫ били погърчени, че сѫ загубили напълно своя народностенъ обликъ и че затова въпросътъ за тѣхния варварски произходъ заглъхналъ. Обаче това мнение, както вече посочи Fellmann, е погрѣшно. Защото чакъ до покоряването на македонската държава отъ римлянитѣ не липсватъ въ историческата книжнина известия, които отдѣлятъ все още, по-вече или по-малко рѣзко, македонцитѣ отъ гърцитѣ.
