ВЪПРОС: - Кога и какви разговори сте водили за въоръжаване на членовете на организацията ви?
ОТГОВОР: - При една от срещите ми с бай КРУМ ТИМОВ и НИКОЛА последният каза, че всеки от нас трябва да има нож - кама, който да употребим при нужда - при побой и други случаи. Аз си купих от Петрич ловджийски нож с дължина около 25 см, който носех, когато излизах нощно време. НИКОЛА ми каза, че има нож, а за останалите членове на организацията не зная дали притежават такива.
На срещата ни през април 1970 година аз направих предложение да се снабдим с пистолети, за да ги употребим, когато се наложи - когато ни грози залавяне от органите на властта и др. подобни положения.
ВЪПРОС: - За носене и притежаване на огнестрелно оръжие е необходимо разрешение на надлежните органи на властта.
По какъв начин смятахте да се сдобиете с такова?
ОТГОВОР: - Известно ми е, че за носене на оръжие е необходимо да имам разрешение, но не съм се интересувал откъде мога да взема такова и кой ще ми го издаде. След като се снабдях с пистолет, ако нямаше начин да си извадя разрешение, смятах да го нося, без да имам издадено такова. Бай КРУМ на срещата през м. април т.г. каза, че по този въпрос ще говорим покъсно. Трябвало да видим как ще се развият събитията и тогава ще говорим за оръжие.
ВЪПРОС: - Какви решения взехте по отношение на снабдяване с оръжие?
ОТГОВОР: - Когато се събрахме на 2 май 1970 година в село Първомай на събрание, някой от нас предложи да се снабдим с пистолети. Аз го подкрепих, като казах, че всеки сам ще трябва да се снабди с пистолет. Взехме решение всеки да се погрижи сам за въоръжаването си.
ВЪПРОС: - За какво смятахте да употребите пистолетите?
ОТГОВОР: - Предназначението на оръжието е да се произвеждат изстрели. С такава цел искахме да се снабдим, но не сме говорили по кого ще стреляме и кога ще стане това. Искахме да сме въоръжени за всеки случай и смятахме да употребим оръжие само при необходимост. Това щяхме да решаваме конкретно за всеки отделен случай. ...Горното продиктувах, прочетох го, вярно е записано, за което се подписвам:
ОБВИНЯЕМ: подпис (не се чете)
СЛЕДОВАТЕЛ: подпис (не се чете)
Печат: КРДОПБГДСРСБНА, ВЯРНО С ОРИГИНАЛА опис № - АЕ II, съд. 482, т. 2, лист № 120 - 123,
експерт (подпис: не се чете),
секретар (подпис: не се чете), дата 14.01.10.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ОТДЕЛ СЛЕДСТВЕН - ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ
гр. София, 19.VI.1970 год.
Подписаният Симеон Крумов Спасов - следовател при отдел Следствен ДС, днес разпитах в качеството на обвиняем лицето:
СТОЯН ГЕРАСИМОВ ВАСИЛЕВ - с установена самоличност.
На зададените въпроси обвиняемият отговори, както следва:
ВЪПРОС: - Предявяват Ви се пет броя писма, номерирани с номера от едно до пет, изпратени от Ваше име и иззети при направеното претърсване в дома Ви в с. Ключ, Благоевградски окръг.
Какви обяснения ще дадете по предявените Ви писма?
ОТГОВОР: - Писмата, номерирани от едно до три, са изпратени на мое име от моя братовчед ГЕОРГИ ИЛИЕВ МИЛКОВ от с. Ключ, който в момента е войник в поделение 85250 в София. Аз бях още войник, когато той постъпи в казармата. Преди да отида аз войник, с него сме споделяли мисли по „македонския въпрос“, а така също и когато се връщах в домашен отпуск в село. По-точно с него сме обсъждали въпроса, че е имало македонска държава, македонски народ, нрави и обичаи, и бихме искали и сега да има такива. Относно това по какъв начин да стане не сме говорили.
Споделяли сме с него, че и сега трябва да се пишем македонци, за да запазим нацията от претопяване. На някои от тези разговори са присъствали и приятелите, с които пеехме песни. Тогава не стигнахме до някакво решение относно разрешаването на „македонския въпрос“. В няколко негови писма до мен той ми писа няколко лозунга, отнасящи се за Македония - „Да живее Македония“ и „Македония свободна днес трябва да живее“, „Македонско име няма да загине“. В едно от писмата си се беше подписал „заместник-командир по политическата част“.
