„Ние сме македонци и нашето творчество трябва да служи на македонската кауза“
Въпреки карантината от COVID-19 македонците от гр. Шумен, които носят в сърцата си пламъка от огнените стихове на патриотичната поезия на поета, в чиято татковина Пирин опира грамадните си гранитни върхове високо, високо в небето, над Охрид лазурът е неописуемо син, а нейде надоле е светлата, слънчевата усмивка на Егея, спазиха своята традиция и положиха венец и свежи цветя на бюст-паметника на Вапцаров в двора на гимназията, носеща неговото име.
Поради това, че двата входа на училището бяха заключени, се наложи един от нас, разбира се, най-младият – Александра Георгиева, да прескочи и да положи венеца и свежите цветя от името на всички.
На прекрасно подредения венец с разноцветни красиви хризантеми висеше дълга червена лента с надпис: „Ти и днес палиш сърцата, да пазим на Гоце земята – македонците от Шумен“.
Нека си мечтаят българските националисти да ни откраднат и Гоце, и Вапцаров, че са били българи. Двамата винаги са били апетитна хапка на българските националисти, но защо тогава на три пъти разстрелваха поета, а някои дори го наричаха „антибългарин“ или „добър поет, но лош българин“ – от книгата на Тодор Балкански.
В колко песни Гоце е възпят като български национален герой? Ние, македонците, в своите песни, които са повече от сто, с много любов го нарекохме „наш Гоце Делчев“, приехме го като толкова близък, като наш брат и син, и в същото време като недостижим легендарен герой – символ на македонската гордост и слава.
