Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ПОЧИТ ЗА НИКОЛА ПАРАПУНОВ

Христо Джупанов

Членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН поднесоха цветя и произнесоха слово в чест на Никола Парапунов. На 9 декември 2020 г. се навършват 77 години от подлото убийство на Никола Парапунов – политически и военен ръководител на партизанското движение в Пиринска Македония. Роден на 15.07.1909 г. в град Разлог. Завършва гимназия в родния си град, след което постъпва в Строителния техникум в София. След завършването на техникума се завръща в град Разлог, където е назначен за архитект на града. Но сърце юнашко не трае и се захваща да възстанови редиците на ВМРО-обединена, които след геноцида през 1924 – 1925 г. са доста оредели. Възражда дейността на ВМРО-обединена, като влиянието й сред народа става все по-голямо. Това плаши българските власти и изпращат Софийски полеви съд в гр. Разлог. По време на съдебния процес през 1933 г. са осъдени над 40 души – дейци на ВМРО-обединена, като най-много години получават Никола Парапунов и Кръстю Стойчев. Излежават по 8 години строг тъмничен затвор. След излизането си на свобода през 1941 година събира бойните си другари и им говори, че вече е време да поемат курс към въоръжена борба. В края на юни 1941 г. се събират с Иван Козарев, който вече действа като първи партизанин. Никола Парапунов, Кръстю Стойчев, Крум Радонов, Костадин Лагадинов и Никола Рачев образуват първата партизанска чета в Разложко. Парапунов тръгва да организира партизански чети и в другите райони на Пиринска Македония.

В началото на 1942 г. Никола Парапунов е изпратен във Вардарска Македония да се свърже с тамошните партизани, но без успех. Парапунов продължава да обикаля нощем пътищата край Струма и Места, укрепва редиците, организира бойни и партизански групи. През 1943 година Парапунов вече има издадени 4 смъртни присъди, а за главата му е определена награда от 500 000 златни лева. Към края на ноевмри се свързва с вардарските партизани и се уговарят за съвместни действия. Големият му мерак да види свободна и независима Македония не се сбъдва. Коварна ръка прекъсва живота му на 9 декември 1943 г. Версията, че е убит от фашистите край Бараково, не отговаря на истината. Ако бе така, те шяха да вземат парите от наградата му. Явно убийците са негови „другари“ – предатели, които не са били за македонската кауза. А народът веднага запява песни за Парапунов войвода – над 20 песни.

ТЕМЕН СЕ ОБЛАК ЗАДАДЕ

Темен се облак зададе
Над връв на Пирин планина (два пъти).
На айдучката рамнина
На бунтовничко кладенче.

Не ми е било облаче
Най ми е била четата (два пъти)
На Парапунов войвода.

Пред облак орле леташе
Алено знаме носеше,
На знамето пишуваше:
Смърт или слобода!

Станувайтеу бракяу не спийте
С фашисти ке се бориме (два пъти)
За славна Македония.

   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting