НАРОДНА ВОЛЈА

1. Такова крупно дело, като съставянето на азбука на нов литературeн език и превеждането на редица богослужебни книги, не може да стане нито за ден, нито за седмица, нито за месец. То изисква много труд и време. Ще припомним, че превеждането само на Стария завет (Танаха) от еврейски на гръцки, при отдавна утвърдени азбуки и езици, е изисквало многогодишен труд на 72 учени.

2. Съществуващата в Македония легенда, според която азбуката е била написана от изпратения от Бога в Македония, Кирил от Кападокия. Според тази легенда през VII в. Кирил създал азбуката и започнал да кръщава славяните в гр. Равен. До това заключение стига Йордан Иванов изследвайки цитираната легенда. (Македонските археолози откриха надписи от предхристиянско време в които има буквени знаци характерни за славянската азбука.).

3. Писаното от охридския архиепископ Теофилакт, че Светите Братя създали писмеността, понеже славяните не разбирали написаното на гръцки и латински.

4. Краткото житие на Кирил, където е писано: “Той написал за тях (Брегалнишките славяни, б. м.) книги на славянски език” [Лавров, П.А. Материалы по истории возникновения древнейшей письменности, Ленинград, 1930, с.155].

5. “Законъ соудный людемъ”, който, според познавачи на проблема е написан на славянски от Методи, когато е бил княз на славянско княжество в Македония.

6. Известно е, че за да стане един език литературен е необходимо да притежава богат речников фонд, хармонизирана фонетика с добре диференцирани звукове, уточнена морфология, семантика даваща на всяка дума ясно и точно значение и синтаксис позволяващ ясно изразяване и на най-тънките извивки на човешката мисъл. До тези изисквания се доближава именно езика на македонските славяни, защото в онази епоха от славянския род те са на най-високо културно ниво. Това което недостига, Светите Братя и техните ученици, го заимствуват от гръцки и латински. По тази причина някои филолози, като напр. Александър Христофорович Востоков (1781-1864), П. Драганов и др. са на мнение, че църковно-славянският език следва да се нарича македонски. Чехът Йос. Добровски, един от основоположниците на славянската филология, счита, че този език е “сръбо-българо-македонски език”.

Но даже и да не се приемат тези сериозни доводи, че славянският език е създаден за нуждите на македонските славяни, то не може да се отрече, че “В Солун, сърцето на Македония се родили, израснали и възлюбили славянския род двамата творци на славянската култура – Кирил и Методи. От Солун се разкрил за пръв път мощният славянски гении и оплодотворил за вечен живот славянските народи. Солунското наречие станало общославянски книжовен език” [Ив. Снегаров, Славянското братство. Сборник- статии. Библиотека “Извори”- Х2. Печатница Хемус-1945, с.58]. Да приемем, че старославянският език е създаден за нуждите именно на великоморавските славяни и най-напред и използван във Великоморавия, то от това не следва убеждението у българските историци, че братята са българи и езикът е старобългарски? Опитите на много изследователи да докажат, че Светите Братя са славяни (а на българските историци – че са българи) по рождение, останаха без успех. Един български автор с развинтена фантазия, написа разказ, в който твърди, че на Методи му умирали децата, понеже воювал срещу своя народ – българите?! Те са византийски граждани (поданици), при това силно привързани към своята велика страна, ценени от нейните народи и управляващи. Те са изпращани с отговорни поръчения от императора при хазарите, аланите, сарацините (арабите), моравците и др. Най-вероятно са потомци на старите македонци.

(Продължава в следващия брой)

КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?