На 6 декември 2020 г. членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН от Разложко поднесоха цветя на паметника на Никола Вапцаров. Реч произнесе членът на Централния съвет Христо Джупанов:
„Македонки и македонци, събрали сме се да отбележим 111 години от рождението на големия македонски революционер и поет Никола Вапцаров. Роден на 7 декември 1909 г. в град Банско. Учи в родния си град Банско, а след това завършва гимназията в град Разлог. По искане на баща си продължава във Военноморското училище във Варна. Тук започва да пише и издава незабравимите си стихове за работника и неговата родина. Едва на 33 години бе разстрелян от българските фашисти. Живя кратко, но остави дълбока следа в борбите за свободна и независима Македония. И днес, когато ни крадат историята и героите, да видим дали Вапцаров е българин или македонец.
Да започнем с това как той се самоопределя чрез стиховете си: “Над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят, над Охрид простора е толкоз просторен и син, а още надоле е светлия брег на Егея”. Това ясно показва, че неговата родина е Македония. Другото е, че вече като утвърден поет не членува в Съюза на българските писатели, а заедно с Михаил Сматракалев, Антон Попов, Коле Неделковски и др. учредява Македонски литературен кръжок, чрез който се борят за свободна Македония. Ще цитирам част от доклада на Никола Вапцаров пред неговите другари от Македонския литературен кръжок:
„Ако в нас е останало капка благороден патриотизъм и ако в нас е останала капка македонска кръв – да се впрегнем здраво в борбата и да я доведем до победен край, да покажем. че ни има.“
А ние ще кажем, че докато я има Пирин планина, ще ни има и нас, македонците. Ще я има Македония.“
