Комитет, наблюдаващ изпълнението на Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства ДОКЛАД НА КОНСУЛТАТИВНИЯ КОМИТЕТ ПО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА Този комитет се намира в Страсбург и наблюдава изпълнението на Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства. Представители на Комитета посетиха България в края на 2019 година и имаха срещи с представители на ОМО „Илинден“-ПИРИН и Дружеството за фундаментални човешки права. Като резултат Комитетът прие своя четвърти доклад за България на 26 май, който стана публичен едва през октомври 2020 г. В него на 36 места се споменават македонците в България и се обсъждат техните проблеми в страната. Както обещахме на нашите читатели, публикуваме части от този доклад, които касаят македонците. Общ преглед на сегашното положение ... 6. Що се отнася до правната рамка, защитата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, от дискриминация (вж. Член 4) и от враждебност или насилие (вж. Член 6), е осигурена до голяма степен чрез Закона за защита срещу дискриминация и съответните разпоредби в Наказателен кодекс. Практическото прилагане на тази правна рамка обаче е затруднено от липсата на информираност за съществуващите права и средства за защита, слабата политическа подкрепа за институции като Комисията за защита срещу дискриминация и недостатъчните усилия за разследване и преследване от страна на правоприлагащите органи и съдебните власти... 7. Що се отнася до културните, езиковите и правата за участие на лица, принадлежащи към национални малцинства, съществуващата правна рамка остава рудиментарна. Освен правото на изучаване на майчиния език, залегнало в Закона за предучилищното и училищното образование, няма законови разпоредби, предоставящи специфични права на лица, принадлежащи към малцинства, в такива области като култура, медии, контакти с властите, топографски знаци или политическо участие. Тази правна ситуация се отразява на практика. Ролята на националните малцинства в националните медии, културния и езиков пейзаж и образованието не е пропорционална на демографския им размер. Това се отнася по-специално до числено най-големите малцинства, роми и турци. Оценка на мерките, предприети за изпълнение на препоръките за незабавни действия 9. За съжаление българските власти все още не събират данни за речта на омразата и престъпленията от омраза, обособено според тяхната мотивация. Докладите на гражданското общество и представителите на националните малцинства обаче показват, че лицата, принадлежащи към национални малцинства, са редовен обект на подбуждане към омраза, най-често мотивирани от антициганизъм и ислямофобия. Докато правната рамка за речта на омразата и престъпленията от омраза до голяма степен е задоволителна, случаите на санкции за престъпления от омраза остават изолирани и събеседниците се оплакват от климат на безнаказаност, по-специално по отношение на речта на омразата и престъпленията от омраза срещу ромите. 10. Понастоящем само арменски, иврит и турски се преподават под формата на избираем предмет „Роден език“ в началното образование и броят на учениците, изучаващи тези езици, е намалял в сравнение с предишния цикъл на наблюдение. Арабски, гръцки и ромски вече не се преподават като майчин език. Езиците на малцинствата не се преподават в предучилищното или средното образование. Въпреки че преподаването на майчин език по други предмети не е забранено, в момента в България не се предлага преподаване на езици на малцинствата. 11. Броят на учениците, изучаващи турски език, е много нисък в сравнение с броя на лицата, които по време на преброяването през 2011 г. са се посочили турска етническа принадлежност, и непрекъснато намалява от 90-те години насам. Въпреки големия брой говорещи ромски в България понастоящем нито един ученик не учи ромски като майчин език в училище. Няма индикации, че властите са се консултирали с представители на други национални малцинства относно това дали има търсене на преподаване на техните езици. 12. Що се отнася до правото на ефективно участие в обществените дела, ситуацията за съжаление се е влошила през периода на наблюдение. Организации, представляващи турското малцинство, както и много организации, работещи със и за роми, или са напуснали Националния съвет, или не са кандидатствали отново за член на него, изразявайки недоволството си от работата му. Двойната функция на Националния съвет в рамките на стратегията за интеграция на ромите и за защита на малцинствата като цяло задълбочава проблема. Оценка на мерките, предприети за изпълнение на допълнителни препоръки 13. Властите не са влезли в диалог с лицата, идентифициращи се като македонци, които продължават да искат признаване като национално малцинство и защита съгласно Рамковата конвенция. Същото се отнася и за лицата, идентифициращи се като помаци. Решение от 2019 г. на Софийския апелативен съд за регистрация на сдружение, подобно на ОМО „Илинден“, потвърди още веднъж позицията, поддържана от българските власти и съдилища вече 20 години, че в България няма „македонски етнос“. Процедурата за регистрация на неправителствени организации беше реформирана с цел опростяване на процеса. Оттогава са регистрирани две организации на лица, идентифициращи се като македонци. По време на посещението на Консултативния комитет през ноември 2019 г. заместник министър-председателят поиска от главния прокурор да започне разследване на прекратяването на регистрацията на тези организации, което доведе до искане за прекратяване на една от тях. Оценка на мерките, предприети за изпълнение на допълнителни препоръки 16. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, нямат право да използват езици на малцинствата в отношенията с административни органи и не са предприети мерки за оценка на степента, до която има нужда и търсене на използването на майчиния език при такива ситуации. Езиците на малцинствата де факто се използват в отношенията с местните власти в райони с голям дял от лица, принадлежащи към малцинства от населението, което на практика се отнася само за райони, обитавани от турското малцинство. Такова използване на турски език обаче е само устно и не обхваща писмени съобщения или административни форми 17. Традиционните местни имена, имена на улици и други топографски указания не се изписват на езици на малцинствата. Освен това през 2018 г. местният съвет в Стара Загора реши да замени местните топоними от турско-арабски произход с български преводи или неологизми. Като цяло продължава да липсва разбиране за значителната символична стойност, която тези имена имат за населението като потвърждение на дългогодишното присъствие на националните малцинства като ценна част от обществото. Член 3 на Рамковата конвенция Личен обхват на приложение на Рамковата конвенция 21. Българската интерпретация на личния обхват на прилагане на Рамковата конвенция остава непроменена. В българската Конституция не се споменава за съществуването на национални малцинства. Тя предвижда обаче, че: „Чл. 54.(1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона“. Тази разпоредба, взета заедно със съответната съдебна практика на българския Конституционен съд, се тълкува от българските власти като приобщаващ подход към прилагането на Рамковата конвенция. 22. Консултативният комитет отбелязва, че няколко етнически и езикови малцинства имат традиционно присъствие в България. Националният съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси включва сдружения, представляващи арменските, ароманските, еврейските, каракачанските, ромските, турските, и влашки малцинства, което може да се счита за фактическо признаване на тези малцинства... 23. Както във всички предходни цикли на наблюдение, лицата, идентифициращи се като македонци, повториха желанието си за признаване като национално малцинство и защита съгласно Рамковата конвенция. Направени са няколко опита за регистриране на асоциации, насърчаващи македонското малцинство, но всички, с изключение на две, са били неуспешни. Нещо повече, представители на македонската общност информираха Консултативния комитет, че възприемат някои действия на властите като активно обезкуражаващи ги да се идентифицират македонски (вж. бележка 7). Освен това в писмени становища до Консултативния комитет лицата, идентифициращи се като помаци, изразиха желанието си да бъдат де факто признати за национално малцинство, inter alia чрез отделна колона в предстоящото преброяване (вж. по-долу). (бележка 7. В светлината на прегледа на общностите на етническите малцинства, публикуван от Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси (на български), резултати от преброяването и друга информация, наред с другото, следните групи постоянно присъстват на територията на България от XIX век или по-рано: турци, роми (които говорят ромски и турски), руснаци, арменци, власи (които говорят румънски), румънци, аромани, гърци, каракачани (които говорят гръцки), татари, евреи (ладино говорящи сефарадски евреи, говорещи идиш ашкенази, които също използват иврит), албанци, германци, чехи и гагаузи. Македонците не се споменават в общия преглед, публикуван от Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, но данни за лицата, идентифициращи се като македонци, са публикувани в резултатите от преброяването през 1992, 2001 и 2011 г. И накрая, някои българоговорещи мюсюлмани се идентифицират като помаци, но властите не ги считат за отделно малцинство и не предоставят конкретни цифри в докладите от преброяването извън броя на хората, които се самоопределят като етнически българи и мюсюлмани.)