Исторически истини от български учени КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ Проф. ВЕСЕЛИН БЕШЕВЛИЕВ В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоби.“ Ἄγαγε καὶ Ξέρξης Πέρσαν στρατὸν Ἑλλάδος εἰς γᾶν καὶ Τίτος εὐρείας ἄγαγ᾿ ἀπ᾿ Ἰταλίας, ἀλλ᾿ ὁ μὲν Εὐρώπα δοῦλον ζυγὸν αὐχένι θήσων ἧλθεν, ὁ δ᾿ άμπαύσων Ἑλλάδα δουλοσύνας. От изложеното дотук се вижда, че македонците от самото им появяване на историческата сцена до загиването на държавата им са били смятани винаги за народ, отделен от гърците. Затова Fellmann с право застъпва против Beloch гледището, че гърците са чувствали винаги македонската власт за робство и че римската власт е представяла само една смяна на господарите, както това ясно изказва сам Полибий в XVIII 45, 6 ἐκ δὲ τούτων εύθεώρητον ὑπάρχειν πᾶσιν ὅτι μεταλαμβάνουσι τὰς Ἑλληνικὰς πέδας παρὰ Φιλίππου Ῥωμαῖοι, καὶ γίνεται μεθάρμοσις δεσποτῶν, οὐκ ἐλευθέρωσις τῶν Ἑλλήνων. При наличността на тези изрични сведения за негръцкия облик на старите македонци не могат да имат никаква убедителна стойност всички онези разсъждения за народността на македонците, които не държат сметка за поменатите известия, както е напр. случаят с Fr. Geyer в Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps II. München 1930, 30 ff. Затова и мнението на Geyer 33, че македонците трябва да са били гърци, понеже в Пела, в двореца са били повикани поети като Еврипид и Агатон, което предполага знанието на гръцки език от страна на дворцовите благородници, е съвсем несъстоятелно. Защото в такъв случай трябва да приемем, че и прусите във времето на Фридрих Велики са били французи, понеже не само френският философ Волтер е бил желан гост в двореца Сан-Суси, но дори и самият пруски крал е говорил и писал съчиненията си на френски език. A освен това не трябва да се изпуска предвид и известието на Теопомп, че между царските ἑταῖροι са се намирали и много гърци. V. Известията за гръцкия характер на старите македонци. В предходната глава видяхме, че според изричното свидетелство както на съвременните на Филип II и Александър Велики писатели, така и на по-сетнешните, македонците не са принадлежали към гръцката народност. Обаче не липсват известия от древността, които обявяват направо македонците за гърци или поне дават да се подразбира това. Тези именно известия се привеждат обикновено като доказателство за гръцкия характер на македонците. В следващите редове ще разгледаме убедителната сила на всяко едно от тях. Хаджидакис в съчинениета си Zur Abstammung der alten Makedonier привежда на стр. 42 и сл. следното място из Полибий: VIII 11, 3 sq... καίτοι γε πολλῳ σεμνότερον ἦν καὶ δικαιότερον ἐν τῇ περὶ τῆς Ἑλλάδος ὑποθέσει τὰ πεπραγμένα Φιλίππῳ συμπεριλαβεῖν ἤπερ ἐν τῇ Φιλίππου τὰ τῆς Ἑλλάδος, от което заключава, че Полибий като кори по