НАРОДНА ВОЛЈА

Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоби.“

Ἄγαγε καὶ Ξέρξης Πέρσαν στρατὸν Ἑλλάδος εἰς γᾶν καὶ Τίτος εὐρείας ἄγαγ᾿ ἀπ᾿ Ἰταλίας, ἀλλ᾿ ὁ μὲν Εὐρώπα δοῦλον ζυγὸν αὐχένι θήσων ἧλθεν, ὁ δ᾿ άμπαύσων Ἑλλάδα δουλοσύνας.
От изложеното дотук се вижда, че македонците от самото им появяване на историческата сцена до загиването на държавата им са били смятани винаги за народ, отделен от гърците. Затова Fellmann с право застъпва против Beloch гледището, че гърците са чувствали винаги македонската власт за робство и че римската власт е представяла само една смяна на господарите, както това ясно изказва сам Полибий в XVIII 45, 6 ἐκ δὲ τούτων εύθεώρητον ὑπάρχειν πᾶσιν ὅτι μεταλαμβάνουσι τὰς Ἑλληνικὰς πέδας παρὰ Φιλίππου Ῥωμαῖοι, καὶ γίνεται μεθάρμοσις δεσποτῶν, οὐκ ἐλευθέρωσις τῶν Ἑλλήνων.
При наличността на тези изрични сведения за негръцкия облик на старите македонци не могат да имат никаква убедителна стойност всички онези разсъждения за народността на македонците, които не държат сметка за поменатите известия, както е напр. случаят с Fr. Geyer в Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps II. München 1930, 30 ff. Затова и мнението на Geyer 33, че македонците трябва да са били гърци, понеже в Пела, в двореца са били повикани поети като Еврипид и Агатон, което предполага знанието на гръцки език от страна на дворцовите благородници, е съвсем несъстоятелно. Защото в такъв случай трябва да приемем, че и прусите във времето на Фридрих Велики са били французи, понеже не само френският философ Волтер е бил желан гост в двореца Сан-Суси, но дори и самият пруски крал е говорил и писал съчиненията си на френски език. A освен това не трябва да се изпуска предвид и известието на Теопомп, че между царските ἑταῖροι са се намирали и много гърци.
V. Известията за гръцкия характер на старите македонци. В предходната глава видяхме, че според изричното свидетелство както на съвременните на Филип II и Александър Велики писатели, така и на по-сетнешните, македонците не са принадлежали към гръцката народност. Обаче не липсват известия от древността, които обявяват направо македонците за гърци или поне дават да се подразбира това. Тези именно известия се привеждат обикновено като доказателство за гръцкия характер на македонците. В следващите редове ще разгледаме убедителната сила на всяко едно от тях.
Хаджидакис в съчинениета си Zur Abstammung der alten Makedonier привежда на стр. 42 и сл. следното място из Полибий: VIII 11, 3 sq... καίτοι γε πολλῳ σεμνότερον ἦν καὶ δικαιότερον ἐν τῇ περὶ τῆς Ἑλλάδος ὑποθέσει τὰ πεπραγμένα Φιλίππῳ συμπεριλαβεῖν ἤπερ ἐν τῇ Φιλίππου τὰ τῆς Ἑλλάδος, от което заключава, че Полибий като кори по

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове