Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
149 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ – ВРЪХ В БОРБАТА НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД ЗА СВОБОДА
На 23 януари преди 149 години се роди в семейството на Никола и Султана син най-голем македонски - роди се Гоце!
Всеки народ има своите върхове. В хилядолетната история на Македония в древността най-висок връх е Александър, в средата са Солунските братя Кирил и Методий, в края на 19 и началото на 20 век е великият Гоце.
Гоце успя за кратко време да пробуди от 21-вековен робски сън македонския народ, вдъхна му кураж смело да се изправи срещу враговете и да заяви: „Ние се борим и мрем за нашата Македония”. Никой нито преди него, нито след него не е направил толкова за Македония, както Гоце. Изключително честен и скромен, никога не си е приписал каквато и да е заслуга - винаги е казвал: „Това може да го свърши всеки, стига да желае”.
Великите хора се раждат велики, а не стават такива отведнъж.
Когато Гоце е на 5 години, майка му Султана го помолва да разходи из махалата една болна овца. Гоце приема веднага, слага й оглавник, събира една сюрия махленски деца, яхва овцата и тръгват. Нещастното животно, дърпано от едни, бутано от други, умира. Разгневеният баща едва не обесва Гоце с главата надолу. Гоце не издава нито звук - знае, виновен е. Не след дълго, когато бай Никола вдига ръка срещу майка Султана, Гоце веднага застава пред нея със стиснати юмруци и гневен поглед - бащата веднага се укротява.
Друг път децата, недоволни от даскала, правят протест и не влизат в клас (един от организаторите е Гоце), но един предател от същия клас издава работата. За наказание през междучасието Гоце (има 11 год.) изважда отнекъде малка кама и я забива в рамото на предателя. Е, бай Никола поема разходите по лечението.
Свършил 3-ти клас в Кукуш, бай Никола казва: „Стига ти толкова”, и Гоце остава две години в Кукуш, като помага и учи търговски занаят, който въобще не му се отдава. Виждайки това, баща му бай Никола се съгласява да го прати да учи в Солун.
В година 1888 Гоце, вече 16-годишен, постъпва в 4-ти клас на Солунската гимназия. Всяка година гимназията (учители и ученици) ходи в конака да уважи рождения ден на султана (месец април). Всички се дерат и викат, само Гоце мълчи. Когато един надзирател го смушква: „Защо не викаш?”, Гоце с все сила изкрещява: „Ашаааа (долу)”, за велико ужасение на всички.
През 1890 г. Гоце завършва 6-ти клас на Солунската гимназия и с още неколцина кукушанчета се озовава в София и става юнкер във военното училище. Знаем, че Гоце престоява тука 3 години и не дочакал офицерско звание, напуска София и есента на 1894 г. се озовава в гр. Щип. Започва като учител на децата, но много повече учи големите. Само за 2-3 години Гоце успява да събуди от робски сън македонския народ, да му вдъхне вяра в собствените сили и да създаде една велика организация.
За жал враговете македонски нито за миг не мирясват, а правят всичко възможно да саботират и разстройват дейността на ВМРО. Гоце е бил най-голема пречка за враговете, затова още в 1897 г. враговете започват да кроят планове как да го елиминират. За радост на македонския народ Гоце е бил изключително смел човек и ни най-малко не се е уплашил, а е работил неуморно за морално издигане на народа, както и за неговото въоръжаване.
В София враговете македонски не са посмели да посегнат на Гоце (само един идиот, Саракинов, му е ударил плесница), не защото са го жалили, а защото са се страхували от отмъщение.
В случай че пострада Гоце в София, от Македония са щели да се юрнат стотици македонци, готови да си отдадат живота, за да отмъстят, затова враговете насочват усилията си в Македония.
През 1900 г. изпращат Халю (убиеца на Стамболов) с 30 бандити да настигнат Гоце и го убият в Струмишко. Атанас Нивичански разбрал за намеренията им и начаса вдига селските милиции и гони бандитите чак до българската граница. Гоце не обръща никакво внимание на заплахите и работи неуморно, поправяйки щетите от аферите, предизвиквани от предатели и слабохарактерни хора. Толкова много е обичал хората, че е изпитвал почти физическа болка, когато разбере за убит или жестоко изтезаван човек.
Македонската земя е раждала, ражда и ке ражда герои, неустрашими борци за доброто на Македония. За жал тая наша прекрасна земя е раждала и ражда и много предатели, нанесли жестоки рани на Македония. Гоце не е обикалял Македония, за да го видят, защото никой друг не е могъл да даде верната насока на борбата така, както я е давал Гоце.
През 1901 г. му е нанесен жесток удар от враговете на Македония, преди всичко от ужким помирилия се даскал Иван Гарванов - върховист №1 и човек на екзарха. Мръсникът му вкарва един прислужник в ЦК на ВМРО - Милан Михайлов. Същият Милан, облечен в турска униформа, развежда заптиетата от квартира на квартира и са арестувани всички членове на ЦК на ВМРО. Единствено не е арестуван (нарочно) Иван Хаджиниколов, който в пазел всички печати, шифри, мастило, бланки и всички други материали. Подплашен от Гарванов, че ке го арестуват и него, Хаджиниколов предава всички материали на... Иван Гарванов. Това е истински разгром на ЦК на ВМРО.
Набързо след това е провокирано Горноджумайското въстание (1902 г.) и понеже резултатите не са задоволителни, веднага върховистите почват подготовка за ново въстание.
От всички Гоце е бил най-нетърпелив да види македонския народ свободен, но нито моментът е бил благоприятен, нито подготовката - достатъчна. Знае, че работата, която върши, е пълна с опасности, но сега това нема никакво значение, требва да се спасява делото. И Гоце ке покаже в тоя момент всички качества, които се изискват от вожда: хладнокръвие, пресметливост, морална издръжливост, душевна настойчивост, самодисциплина. Моментът е съдбоносен.
На 10 януари 1903 г. Гоце тръгва от София за Македония с 30-ина души, за жал - на последен поход. Спират на границата между България и Македония в местността Демир капия. Четата се изнизва надолу по склона, а Гоце стои замислен и безмълвен. До него Яворов прошепва: „България ни изпраща”. Гоце гневно махва с ръка към България и без да се обърне, казва: „Не искам да я видя (свидетел - Яворов)”, и се спуска надолу към Разлога. От Разлога минават в Неврокопско и тука към края на януари го настига ужасната вест от Солун - взето е решение за въстание през май. Поредният жесток удар на върховистите. Като истински вожд, Гоце не унива, не подгъва крака, а гордо се изправя да посрещне и отбие тая чума. За един месец успява да убеди целия Серски окръг (Серес, Драма, Неврокоп, Сандански, Разлог, Горна Джумая) против въстанието. Пренебрегвайки всички опасности, отива в Солун да се срещне с гарвановци и да ги убеди сами да отложат въстанието.
3 дена престоява Гоце в Солун. Мръсникът Иван Гарванов се крие и среща нема, но затова пък в Солун се намира Даме Груев, наскоро завърнал се от заточение. 2 дена Гоце доказва, разяснява, убеждава, заклина, но Даме не е вече оня Даме, когото познава Гоце. Тука Гоце получава последния и най-жесток удар не от кого да е, а от Дамян Груев. Груев е приел решението на гарвановци и пред Гоце единствено повтаря: „битти - давас (всичко е свършено)”. Как ли се е почувствал в този момент милият Гоце - сам срещу външни и вътрешни врагове.
От Солун след Гоце тръгват и предателите и го настигат в Баница. На 21 април (4 май) при изгрев слънце Гоце - най-смелият, най-близкият, най-великият, ляга за секогаш като че върху гроба на Македония. Вечна му памет!
Враговете македонски, докато беше жив Гоце, не можаха да го привлекат на техна страна, сега искат мъртъв да ни го вземат. Наглостта им нема край.
НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.
СКРЪБНА ВЕСТ
ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ
На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.
Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.
В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.
Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!
Поезия
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
