Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? Проф. Георги Радулов Обръщам внимание, че Светите Братя са живели през 9 век (Методий 815-885), а описвайки събития от 904 г. Йоан Каменски пише: “На нас, приятелю, татковината ни е Солун ... Пръв и много голям град на македонците”. Читателят вижда, че автор, сам жител на Солун, може да се каже техен съвременник (живял втората половина на 9 и началото на 10 век) твърди, че там живеят македонци. Считам, че само този аргумент е достатъчен за да обезсмисли голите твърдения на великобългарските шовинисти, че Братята са българи, както и твърденията на мегалогръцки шовинисти, като Н. Мартис, че са гърци. Последният като особено силен аргумент в полза на твърдението си, че Светите Братя са гърци, привежда писмо на папа Йоан Павел II от 31.12.1980 г. [Martis, Nicolaos. The falsification of Macedonian history. Athens, The Academy of Athens, 1984, с.18,203]. Между славофонните македонци е разпространено мнението, че майката на Солунските братя е била славянка. (Даже селяните от село Керечкьой, сега Асбестохори, Солунско, се гордеели, че е родена в тяхното село.). Както и преобладаващата част от активното население на Македония, те са говорели и славянски, и гръцки, и латински. От казаното се вижда, че с основание може да се перифразира лъжа трета на Б. Димитров “Светите братя Кирил и Методий … Според хора от София, които имат наглостта да се наричат историци, Кирил и Методий били българи и създали българската азбука.”. Разбира се, че не така стои въпросът със запазването и разпространението на старославянския език, където приносите на българското царство трябва да се признаят. Но македонските историци не ги отричат. До 893 г. официален писмен език за българската държава е гръцкият. На Преславския събор, състоял се същата година се взима решение, официален език да стане славянският. Много преди това славянските богослужебни книги са въведени в Македония [Златарски, Васил. История на българаската държава през средните векове. Том I - Първо българско царство. Част 2 - От славянизацията на държавата до падането на първото българско царство. София, Академично издателство “Марин Дринов”, 1994.]. А има неоспорими сведения, че десет години по-рано (883/4 г.) Василий I Македонец, приел в Цариград Методий с негови ученици и назначил от тях да служат в тамошната славянска църква [Пак там, с.224]. Македония дари славянския свят с писменост, на чиято основа той се запази и разви. Именно един от славянските говори, този от Солунско, беше кодифициран като литературен славянски език. Обръщаме внимание, че този регион никога не е влизал в пределите на българската държава. Но и тук се потвърди библейската мъдрост, че “няма ненаказана добрина”. След хилядолетие панславизмът ще й отвърне с жестока неблагодарност, ще донесе големи нещастия на македонския народ. Лъжа четвърта: “Македонския” цар Самуил и неговата “македонска” държава.” В продължение на периода от 847 г. до 904 г. владетелите на българската държава завладяват значителна част от македонската земя. Народът на Македония не е търпял българското владичество. Първото антибългарско въстание в Македония избухва в 930 г. (вж. Имеют ли болгары исторические права на Македонию и Фракию, Москава, 1895, с.6).