Исторически истини от български учени КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ Проф. ВЕСЕЛИН БЕШЕВЛИЕВ В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоби.“ Шапката е направена. История, записана за гръцката история. Атинският учен обаче изпуска предвид, че тук става въпрос как трябва да се изложи историята на дадена епоха, a не дали македонската история принадлежи към гръцката, или дали македонците са част от гърците. A освен това не трябва да се забравя, че историята на Филип II е била в действителност в политическо отношение, но не и в расово, отчасти и история на Гърция. От това обаче не следва още никак, че македонците са били гърци. Пак в същото съчинение на стр. 42 Хаджидакис се спира на две места из Полибий: XXXVIII 3, 8 κατὰ δὲ τοὺς ὑποκειμένους καιροὺς ἠτύχησαν ἅμα Πελοποννήσιοι, Βοιωτοί, Φωκεῖς... εἰς, Λοκροί, τινὲς τῶν τὸν Ἰόνιον κατοικούντων κόλπον, μετὰ δὲ τούτους ἔτι Μακεδόνες• и IV 8, 11, гдето, като се изреждат военните качества на отделните гръцки племена, се казва Ἀχαιοὶ δὲ καὶ Μακεδόνες ταἀναντία τούτων, и мисли, че щом се споменуват тук македонците покрай гръцките племена, то трябва и македонците да са били гърци. Обаче това схващане на въпросните места е явно погрешно. Защото споменуването на македонците покрай гърците далеч още не значи, че те са били също така едно гръцко племе. Дори изразът μετὰ δὲ τούτους Μακεδόνες в първото място показва по-скоро, че македонците са били различни от изброените гръцки племена. И в двата случая едновременното споменуване се дължи явно на обстоятелството, че македонците и гърците са били еднакво засягани от събитията, които Полибий описва, и са били едни от най-главните действуващи лица в тях. Затова много естествено е македонците да се споменуват често заедно с гърците. Напротив съвсем друг би бил въпросът, ако Полибий в приведените места изрично беше писал, че от гръцките племена тези и тези са имали такива качества или такава съдба. От приведените в предходната глава места се вижда ясно, че Полибий всъщност различава строго гърци и македонци. Като друго доказателство за гръцкия характер на македонците Хаджидакис привежда на стр. 41 Тит Ливий XLII. 12, 8 (iam Aetolos quem ignorare in seditionibus suis non ab Romanis, sed a Perseo praesidium petisse?) his eum iultum societatibus atque amicitiis eos domesticos apparatus belli habere, ut externis non egeat. Обаче, както се вижда, гръцкият ученъ не е разбрал правилно текста. Тук под domesticos се разбират неговите (на Персея) домашни - македонски войски, a не гръцки - съюзнически. Според Хаджидакис (стр. 43 и сл.) и Диодор бил смяталъ македонците за гърци и като доказателство за това привежда следното място: