НАРОДНА ВОЛЈА

Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров

КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?

(Спазвайки традицията, свободно тълкувайки хронистите, които пишат, че са “въстанали скитите в Макетида” (област от антична Македония) и през “Струма отишли в Елада”,
В. Златарски ни уверява, че са въстанали Куберовите българи [Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I - Първо българско царство. Част 2 - От славянизацията на държавата до падането на първото българско царство. София, Академично издателство “Марин Дринов”, 1994, с.837-839]. Това не може да бъде вярно. В редица хроники под скити се разбират славяните. Почти по същото време (931 г.) въстанали и сръбските славяни срещу българското робство и поискали съдействие от византийския император, като обещали да му служат и да му се подчиняват [Пак там, с.538].). С. Параос счита, че македонските князе приели предложението на византийския император и възстанали (823 г.) заедно със сърбите против българското робство. Въстанието е жестоко потушено. Около 25,000 македонци са принудени да емигрират в Тесалия и Епир [Параос, С. Дело на македонци - византийски императори. В. Народна воля, г.ххI, бр.7 (юли, 2000 г.)]. Очевидно славяните не могат да търпят тюрко-българското владичество. При следващото въстание Македония е освободена.
Според цитирания източник (Имеют ли болгары истор. права на Македонию) българите са владели нашите земи в продължение на 60 години, които, според авторите, не са достатъчни “да обърнат македонските славяни в българи”. По нататък (с.8) четем: “Гърците владели цели столетия Македония, при своята образованост и ученост не са могли да сторят това”. Етносите се формират в резултат на продължителни етнообединителни процеси, така че посоченият период от време е крайно недостатъчен. Днес българските историци считат и годините на Самоиловото царство като българско владичество над Македония, но по това време същинските български земи са византийско владение, така че македонците и българите са в две различни държави.
При царуването на Петър македонците вдигат второ въстание. Начело на въстанието застава един от крупните владетели в Македония, комит Никола със синовете си - Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Въстанието е обявено през 963 г. Като година на избухване на въстанието български историци посочват 969 г., но отчитайки стремежа им да докажат, че Самуил е български цар, имаме основание да се съмняваме в тяхната коректност. По-прецизен, измежду тях, в това отношение, е Марин Дринов. Той пише, че “доколкото може да се съди по едно тъмно свидетелство на Кедрин, въстанието е избухнало през 963 г.” [Съчинения на М. С. Дринова. Под редакцията на проф. Златарски. Том I. София, Държавна печатница, 1909, с.328]. Той е категоричен, че въстанието е обявено против цар Петър. Дринов пише: “Наскоро след това днешна Македония се отцепи от царството на Петра и образува отделна държава, под управлението на Самуила” [Пак там, с.568].
В Энциклопедический словарь Брокгауз - Ефрон, С. Петербург, 1896, т. XVIII, с. 416 четем: “В 963 г. в Македония избухнало въстание, завършило с изгонването на българите и основаване на собствена държава” [Георгиев, Коста. Аспекти на великобългарския шовинизъм. Ръкопис, 1993. Отпечатана по-късно под заглавие: Филетизъм или проклятие. София, Издателство на Българската лига за защита правата на човека и гражданина, 1995, с.245]. Ангел Динев също пише, [Динев, Ангел. Македонските славяни. Печатница “Доверие”, 1938, с.32-33] че то е избухнало през 963 г. В този период в Битола, Преспа и Охрид е князувал Шишман Мокри, в Струмишко - Драгомъж (Драгомуж), във Воденско - Драгашин, в Сервия - Николица, в Албанския Берот - Еглеш, в Перник и полите на Витоша - Кракра. Тези общини провъзгласили Шишман Мокри (според Динев баща на Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за свой началник и през 963 г. въстанали против ханския ред и се освободили от българско иго. Първата столица на Нова Македония е била Меглен, после Воден, Преспа и накрая Охрид [А. Динев, цит. дело]. Така е създадена мощна средновековна държава на територията на Македония.
Комит Никола е начело на новата държава в периода между 963-968 г. От 968 до 977 (976) г. управлява синът му Давид.
Византийците се страхували, че вместо отслабена България, може да възникне нова мощна държава на Балканите. Научавайки за намеренията на комит Никола и неговите синове, те върнали синовете на цар Петър (които били заложници във Константинопол) на българския престол, за да попречат на комитопулите. Но България била слаба и не могла да им се противопостави. Тя скоро била завладяна от Византия. За пропадането на България несъмнено е допринесло и въстанието на македонските славяни, а тяхната държава започнала бързо да се разраства.
Историците са на мнение, че Самуил е коронясан от името на римския папа Григорий V (996-999), защото с византийците бил в лоши отношения. Коронясването станало в Преспа във величествения храм “Св. Ахил”, от новоизбрания македонски архиепископ, в присъствието на папски легати. Коронясването му дало международно признание. То било полезно както за Самуил, така и за папата, защото имали еднаква крайна цел - отслабването на Византия.
Самуил създал и свой религиозен център начело с архиепископ. (Много историци говорят за патриарх). Седалището на архиепископа отначало било в Преспа, а по-късно, когато Самуил преместил столицата си в Охрид, тук се преместил и архиепископа. Към Охридската архиепископия влизали Скопската, Битолската, Воденската, Драмската, Велбуджската (Кюстендилската), Главинишката, Могленската, Нишката, Призренската, Белградската, Средечката (Софийската), Рашката, Сръбичката (Сервийската), Стагската и Верийската (Берската) епархий. Не зависели от охридския архиепископ Драчката и създадената със Самуилово одобрение Дубровнишка епархии.
Пръв архиепископ е бил Герман. Той е служил в Преспа и вероятно там е и починал. Наследил го е Филип, който преместил седалището на архиепископията в Охрид. Последен архиепископ в Самуиловата държава е бил Давид.
Споровете около това чии цар е Самуил - български или македонски продължават вече десетилетия. И ще продължават, защото ние (македонци и българи) при тълкуване на историята поставяме рамки, калъпи, изработени в съвсем друго време. Всичко което не влиза в нашия калъп ни смущава. Готови сме да сечем, да режем, но да го вкараме в калъпа. В българския калъп не се побира запазването на тюрко-българите като етнос в Северозападна България до ден днешен и българските историци ги “славизираха”, а за произхода на гагаузите и тамошните турци сътвориха басни.
Що се отнася до Самуил, то може да се каже, че Комит Никола със синовете си и други владетели - храбри синове на нашата Татковина - въстават срещу тюрко-българите. Не могат да търпят икономическия и политически гнет, желаят да са самостоятелни владетели и го постигат за известно време с цената на много жертви. Тяхното въстание значително отслабва Ханска България и византийците отново завземат земите си отстъпени на хановете. Територията на Македония е отделена като независима държава. Нейните синове воюват срещу Византия за да запазят независимостта й. Самуил показва забележителен държавнически талант и владеене на военното изкуство.
Македонското население тачи комит Никола. “В знак на благодарност, че го е избавил от българско робство, го провъзгласява за светец”. Това се потвърждава от плоча намерена в Поречие [Ивановски, Васил. Зошто ние македонците сме отделна нация. Скопjе, 1995, с.129].
На нас, македонците, много ни се иска комит Никола и неговите синове винаги високо и ясно да са декларирали македонската си принадлежност. Но те така и не се досетили, че след хиляда години това ще ни трябва и не го направили. Българите пък, като се хващат за надписът, че Иван Владислав е български цар и, че Василий II e наречен “вулгароубиец”, света проглушиха, че им крадем историята. Ако Самуил се чувстваше българин от “рода Дуло”, той би се настанил в Плиска и Преслав, но той тръгна към Солун, Воден, Бер, Гърция, Далмация. Ако неговия баща беше българин, би следвало да носи титли като “боил”, “кавхан” и пр., а той е “комит”, “комитопул”, титла от латински произход (commitatus). Ostrogorsky пише “граф (фр. compte) Никола” [Ostrogorsky, G. Histoire de l’etat Byzantin. Paris, 1967, с.325]. В. Златарски е на мнение, че “комит” произлиза от славянската дума “къметъ” - знатен, именит човек, заемал видно место в обществото и войската, старейшината стоял начело на славянската община в Македония”. Обърни внимание, читателю, в Македония, а не в България. Думата “къметъ” вероятно произлиза от цитираната латинска дума. Защо Самуил се провъзгласи за цар, а не коронова Роман, докато беше жив, или друг някой от българския царски род? Защо феодалите и войниците му, ако се чувстваха българи, не го смъкнаха като узурпатор на короната?
Причините поради които Самуил се е нарекъл български цар могат да бъдат различни: поради това, че Василии II се нарича македонец, т.е. някогашната македонска корона е заета; поради това че българската корона е освободена (Роман почива през 997 г.); може би по предложение на папата и т.н. Но от това, че се е нарекъл български цар не значи, че Македония е част от България. Защото Стефан Душан се нарече македонски цар, но от това никой днес не прави извод, че Сърбия е част от Македония.
Ушите ни хванаха мазоли да слушаме, че Василий II е наречен “вулгароубиец”, а не “македоноубиец” и следващия от това “извод”: македонците са българи. Императорът е наречен така не от ужасени от постъпките му българи, други чужденци или византийски хуманисти, а от византийски хронисти. И този епитет му е прикачен не за да бъде представен като грозно чудовище, а като герой “унищожител на варвари (вулгари)”, бранител на цивилизацията.