Исторически истини от български учени КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ Проф. ВЕСЕЛИН БЕШЕВЛИЕВ В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоби. Обаче Хаджидакис забравя, че Филип II като потомък на Хераклидит е могъл да мине и за грък. A Хераклидският произход на македонския царски род е бил признаван и от Диодор, вж. XVII 1, 5 Ἀλέξανδρος οὖν γεγονὼς κατὰ πατέρα, μὲν ἀφ᾿ Ἡρακλέους, κατὰ δὲ μητέρα τῶν Αἰακιδῶν οἰκείαν ἔσχε τὴν ψύσιν καὶ τὴν ἀρετὴν τῆς τῶν προγόνων εὐδοξίας. Според Хаджидакис и следните две места из Плутарховия животопис на Фламин свидетелствали за гръцкия облик на македонците:… Че Хаджидакис не е прав по отношение на първото от приведените места, вече доказа Г. И. Кацаров, като забеляза съвсем правилно, че гърците поради дългото владичество на македонците над Гърция били свикнали с тази власт (ἀντὶ τῶν συνήθων) и лесно могли да смятат всяка друга власт за чужда. Но Хаджидакис не е прав и по отношение на второто место. Това място свидетелства всъщност против мнението на Хаджидакиса (стр. 48): „mit Ausnahme der Persischen Kriegemeinten also diese Leute in Bezug auf alle übrigen Kriege, mithin auch auf die mit den Makedoniern, dass sie Griechenland mitsich selbst, die Griechen unter einander geführt hätten“. Защото тук се споменуват само сражения, които са водили гърците, a не и македонците. Следователно последните явно се отделят от гърците. Хаджидакис, за да подкрепи своето становище, привежда из съчинението Romanorum historiae на късния гръцки историк Апианъ следните две места:... Обаче и тези места не могат да служат като доказателства за гръцкия облик на македонците. Защото в първия текст мисълта, че Филип и етолите поради своите взаимни спорове ставали причина гърците да попадат под римско робство, не предполага непременно, че македонците са били гърци. Тя може да стои във връзка с различен ред на мисли. Нима, ако се каже днес, че несъгласието между балканските държави през 14 в. е осигурило властта на турците над Балканския полуостров, би могло да се заключи от това, че балканските народи са били едноплеменни? Освен това в приведения текст се говори само за Филип, a не и за македонците. A не трябва да се забравя, че македонският царски род е минавал за гръцки. Гръцкият характер на македонците не се доказва и от втория текст. Защото от обстоятелството, че македонската държава е служила като преграда срещу нахлуванията на варварите в Елада, не следва по необходимост, че и самите македонци са били гърци. Сам Фламин, който изказва тази мисъл, добавя още, че Филип трябва да отстъпи на гърците известни места. Явно е в случая, че македонците не се включват в понятието гърци.