106 години от подлото убийство на Яне Сандански Яне Царот на Пирина, Яне Старика, Яне Сандан пашата, Яне Пиринският орел ДИМИТЪР ИВАНОВ 106 години, откакто отекнаха смъртоносните изстрели горе високо в Пирин, близо до Папаз чаиз, които повалиха несломимия, голeмия наш революционер-демократ от Илинденската генерация борци на нашия народ - Яне Сандански. Колкото повече времето ни отдалечава от дните на подлото убийство, от мръсните ръце на чужди, платени агенти и масовото погребение от признателния наш народ, поставен тогава вместо под турско владичество, под тройния божем „освободителен“ гнет, все по-близка ни става голямата фигура, изпълнена с духовна мощ. Голямата фигура на т.нар. левица на македонското освободително движение и любимецът на всички македонци от покрай Рила, започвайки от Самоков и Дупница, Пирин, Огражден, Малешевията, Осогово, Али ботуш, пък „дур до Белото море“, както ни пееше покойната Васка Илиева. Ще го виждаме във все по-добра светлина, също както и нашата македонска история, бидейки вече се вдигат информационните транспаранти пред нашето славно и геройско минало, за което ние все повече ще се интересуваме поради негирането ни и почитането паметта на нашите предци. И покрай всички премеждия, които преживяваше нашият народ, покрай всички опити да бъдем асимилирани преди всичко духовно, подхвърляйки ни чуждо неестествено съзнание чрез разни исторически фалшификати, изкривяване на историческата истина, злоупотребявайки чрез познатите исторически факти, чрез тенденциозно тълкуване с цел да бъдем манипулирани така, както им се иска, всичко е напразно. Напразни ще бъдат всички опити в тази насока. Напразни са и такива ще останат затова, защото нашият народ от искона е раждал славни юнаци. И не само това, но и знаят как да отдават почит и уважение на своите достойни синове, създавайки легенди, предания и песни, посветени на техните славни дела. С това я продължили традицията от антиката и средните векове, обезсмъртявайки го славния Александър Македонски и митологичния герой Крали Марко. И това с високо художествено майсторство, което е присъщо на македонеца, роден да създава и обогатява народното творчество. Дотолкова, че нашите негатори да грабят и присвояват всичко, което е създадено от нашия гений, започвайки от музикалния такт относно метричността, хороводната стъпка, пък и до нашите ненадминати редки мелодии. Създавали и ги пренасяли от поколение на поколение, за да не бъдат забравени героите, така че и ние днес да можем да ги пеем, приповдигайки го нашето национално съзнание и македонска гордост. Като за парадокс да ги подсещаме нашите негатори, че все пак ни има, че не сме онези, за които ни смятат, заблуждавайки ни не само нас, но и техните еднородници, че всички божем сме били един и същ народ. И покрай всички опити за присвояване героите на вечно бореща се Македония, като дял от стремежа на негаторите на нашата непобитна македонщина за присвояване на историческото ни наследство, от една страна, а от друга, минимизирайки го крупното революционно дело на Яне Сандански и фаворизирайки ги отродниците и продажниците, все пак неговото дело ще пребъде, защото е народно. Ще пребъде, оставяйки звезда водителка за нас - идните генерации, бидейки нашите предци и под робство, кога свестно, кога подсвестно, но винаги на високо ниво, знаели как да ги направят безсмъртни своите заслужени чеда, запевайки им песни в тяхна чест все още докато са живи или посмъртно. Не го забравил и Яне Сандански - Старико, име, което фалшификаторите се опитаха да го припишат на родоотстъпника Т. Александров. Така на предходните генерации им беше дадена като аманет песента: „Кой ке ти носи тенката пушка, Ангеле, македонски войводо“, а съвременниците му продължиха песента с неговото име, отговаряйки така: „Ке ми я носи Янето Сандански, горо ле, Пирин планино“. Не са забравени и неговите верни бойни другари, съидейници и последователите на неговото дело, и продължили песента: „Илия Карчовски ке му носи чифте пищови“, а „Атанас Тешовски острата сабя“. Винаги благодарният, но угнетяван наш народ ги възпя и обезсмърти не само неговите защитници, но и ония, които положиха основите на организираното революционно движение. Така се запяла песента: „Бре не ми оди низ Неврокопско, де гиди Али чауш, бре“ с предупреждението „На пат ми те чекат дур три пусии“, от които първата е на Яне Сандански, а втората и третата - на неговите другари. Или пък песента: „Тръгнал ми Яне Сандански низ таа гора зелена, низ тая Пирин планина“. Няма да споменаваме всичките песни, в които е изразена всенародната любов към Царот на Пирин, Старико, Сандан пашата - Яне Сандански, а те са над осемдесет. Не следва ли да се запитаме откъде се намери толкова творческа мощ в толкова бедните села? Но само материално бедните, но духовно богати. Така в село Пирин създават и пренасят до днес покрай останалия арсенал от изворни народни песни и песента, която я слушаме от гласовете на сестри Бисерови: „Пирине, Пирин планино, низ тебе, горо, вървеа Яне Сандански от Влахи, Гоце ми Делчев от Кукуш“. Дай боже такова щастие да бъдат споменати поне в една песен любимите исторически личности на ВМРО и за жал на официалната държавна пропаганда, която величае антигерои и терористи от рода на Ванче Михайлов. Разбира се, ако не става дума за вече фалшифицираните песни - ментета, злоупотребявайки с народния творчески гений. А от песента: „Кога падна Яне над Пирина“ и от отбрани други патриотични песни сън не ги хващат новите „освободители“ на Македония. Споменатите и неспоменати песни като ясен бял ден показват кои искрено го почитат и прославят делото на Яне Сандански и кои по фарисейски начин го злоупотребяват за противни на неговата борба цели. Затова наш морален дълг е, прекланяйки се пред легендарните подвизи на мъченически загиналия апостол на македонската свобода, да дадем клетва, че ще се обединим в името на борбата, която ни чака, за да бъдем верни на неговото дело, като истински негови последователи, работейки така, както трябва и кой с каквото може.