Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
ДВАНАДЕСЕТ ВЕКА СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ
СВЕТИ, СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ С БОЖЕСТВЕН ОРЕОЛ
ДИМИТЪР ИВАНОВ
Наша македонска гордост е фактът, че сме оцелели като народ повече чрез острието на перото, отколкото чрез острието на меча и на бойните рогове. И може би затова ние дълбоко вярваме в принципа, че в областта на културата няма големи и малки народи. Неслучайно нашите революционни дейци по времето на най-черното политическо и духовно робство се издигнаха на такава завидна висота и надживяха времето, в което живееха и се бореха: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“ - заявява апостолът на македонската революция - гениалният Гоце Делчев, а неговият най-добър последовател Яне Сандански ще допълни: „Животът е борба - робът за свобода, свободният за съвършенство“.
Още през IX век, когато цивилизацията още не се бе съвзела от катастрофата в края на атничността, Македония става люлка на славянската писменост и култура. Както пише К. Мисирков: „Трябва гръмогласно да се изтъкне пред славянския свят, че половината от последователите, продължили делото на Кирил и Методий, и три четвърти от писмените спомени от тях и за тях са написани от македонци в Македония”.
Благодарение на славянската писменост нашият народ успя да оцелее в сянката на две могъщи империи. Оръжието на словото, скрито в пожълтелите страници на историята, написана от македонския гений, се оказа по-силно от жълтиците, ятагана и бесилката. Оказа се, че то може да буди по-силно от пушечен гърмеж.
Делото на Кирил и Методий идва като оживителна струя и укрепва нашия македонски дух. С факела на делото на солунските братя нашият народ претърпя много превратности, ще претърпим и съвременните.
Кирил и Методий и техните ученици рушат ретроградната „триезична теория“ по онова време и воюват за правото на всеки народ да чете и пише на своя език: „Нима дъждът не вали еднакво за всички и слънцето не свети еднакво за всички. Нима всеки от нас не диша един и същ въздух. И как не ви е срам да признавате три езика, като обричате на слепота и глухота всички останали народи и племена. Ако аз започна да ви говоря на непознат език, какво ще ви ползва, като не можете да ме разберете“.
Неслучайно Кирил и Методий са провъзгласени за светци. Благодарение на неуморната просветителска дейност на тези първи славянски учители - двамата братя от Солун, са били подготвени повече от 200 ученици. Тяхното дело е забележително със своя революционен и демократичен характер. То е изиграло велика просветителска роля в политическия живот на отделните славянски народи, като ги е въоръжило с писменост и просвета на роден славянски език и ги е предпазило в хилядолетните им борби да не бъдат претопени и унищожени от много опасни врагове.
Богата и бурна е нашата история. Много са битките, записани в нейните пожълтели страници. Но сред тях има една дата, има един ден, който напомня за най-високия връх за великите наши национални черти и постижения - 24 май, Ден на славянската култура и просвета. Не дата на някаква славна битка, а денят, посветен на двама заслужили книжовници - солунските братя Св.св. Кирил и Методий.
В едно от своите исторически есета на Ян Пирински по този извънредно важен въпрос ще прочетем: „Ние, македонците, честваме този ден с изключително чувство за гордост. И това е съвсем естествено, защото имаме най-голямото право и свещен дълг да се прекланяме пред него. Защото всеизвестно е, че Кирил и Методий се раждат в Солун и като солуняни те използват говора на местното македонско християнско население за създаването на първата славянска азбука“.
А академик Блаже Ристовски пише: „За да се разбере по-ясно антибългарският характер на тая мисия, достатъчно е да споменем, че именно в тая 863 г. българският княз Борис заедно с Людовик Немски воюва с Великоморавия... а в началото на следващата 864 г. Византия напада България и принуждава Борис да се откаже от съюза с германците и да приеме християнството в Цариград“.
Руският историк Юрий Трушин пред радио „Супер“ изказва благодарност на македонския народ: „Аз съм историк, защитил дисертация по македонския въпрос, а Македония, и по-конкретно вашият Охрид, на нас, руснаците, ни дадохте две големи неща - писменост и религия“.
Гениалният руски поет А. Пушкин казва, че пише на македонски език.
Делото на светите братя Кирил и Методий ще сияе во веки веков.
НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.
СКРЪБНА ВЕСТ
ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ
На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.
Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.
В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.
Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!
Поезия
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
