НАРОДНА ВОЛЈА

Исторически истини от български учени

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ

В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоби.
Разгледаните дотук места следователно не могат да служат като сериозно доказателство за гръцкия облик на македонците и затова напълно прави са думите на J. Kaеrst по отношение на Хаджидакис, който единствен от всички учени, които са се занимавали с нашия въпрос, се позовава на тези места, че der aber in der Würdigung der historischen Zeugnisse über die Makedonen, wie mir scheint, nicht immer kritisch genug verfahren ist.
От съвсем друго естество е обаче следното място из историята на Полибий... Тези думи са част от речта на акарнанеца Ликиск, която той произнесъл пред спартанците, за да ги подтикне към съюз с македонския цар Филип V. Това място се привежда като доказателство за гръцкия характер на македонците не само от Хаджидакис, но и от Белох. На пръв поглед човек би бил склонен да се съгласи с двамата учени. Всъщност обаче доказателствената сила на приведеното място е привидна. Защото в случая се касае не за едно общоприето мнение, а до субективното схващане на оратора Ликиск, което има за цел да подейства върху патриотичните чувства на слушателите, без да държи сметка за истинското положение на нещата.
Същото значение и същата стойност имат и думите на македонските пратеници, казани пред пратениците на атинците и римляните в Етолия около 200 г. пр. Хр.: Т. Livi XXXI 29, 5. 1 Aetolos, Acarnanas, Macedonas, eiusdem linguae homines, leves ad tempus ortae causae diiungunt coniunguntque ; cum alienigenis, cum barbaris aeternum omnibus Graecis bellum est eritque. И тук чрез изтъкването на мнимото сродство между гърци и македонци се цели да се привлекат слушателите на македонска страна.
Към тези две места може да се прибави още и Полибий V 104, където се привежда речта на етолиеца Агелай, в която реч се изказват мисли, подобни на горните.
Като особено важно доказателство за гърцизма на македонците Хаджидакис и Белох привеждат следните места из съюзния договор, сключен между Филип V и картагенския пълководец Ханибал:

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове