НАРОДНА ВОЛЈА

ПРЕДВЗЕТОСТТА КАТО ГАРАНТ ЗА НЕОБЕКТИВНОСТ

"Миналия месец в българските медии бе цитирано едно изказване на председателя на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Люпчо Коцарев по повод актуалните българо-македонски политически отношения. В него той цитира написаното в началото на 20-и век от французина Едмон Бушие дьо Бел, че македонците имат свой говор, който не е нито сръбски, нито български, както и че на македонците не трябва да се гледа като на етническа материя, която може да се меси и моделира по собствена воля. Акад. Коцарев изразява учудване как днес, 100 години след написването на тази книга, Република Македония е позволила чрез договорите с Гърция и България отново на македонците да се гледа като на етническа материя, която може да бъде променяна под външен натиск. Това е едно от многото изказвания в последно време от двете страни на границата. Реално един не много важен случай. Интересно обаче бе да се види как новината е представена и интерпретирана в България, а с това и какви са обичайните практики, които прилагат българските медии при отразяване на исторически теми.
Накратко, новината е взета от македонските медии от българска агенция, чието име не следва да се споменава, защото не заслужава реклама. След като са я превели, те са написали статията си с добавени коментари, която след това е предадена от няколко други български медии почти дословно. Тази агенция наред с преразказа на казаното от председателя на МАНУ го обвинява в изопачаване на написаното от Дьо Бел и като контрааргумент слага друг цитат от същия автор, за да разобличи „лъжата“. Направи ми впечатление, защото по една случайност отдавна имам македонското издание на книгата „Македония и македонците“ („La Macédoine et les Macédoniens“ на френски) на Едмон Бушие дьо Бел. Книгата е издадена през 1992 година в Скопие, в България никога не е издавана. Ако не бях чел книгата, едва ли щях да разбера как за пореден път се поднася изкривена информация от български медии и се въвежда в заблуда обществото.
Въпросната агенция пише: „Председателят на МАНУ Люпчо Коцарев си позволява и да изопачава написаното от френския юрист и публицист, автор на книгата „La Macédoine et les Macédoniens“, Едмон Бушие дьо Бел“. И добавя: „В книгата си „La Macédoine et les Macédoniens“ Едмон Бушие дьо Бел пише за сръбската колонизация във Вардарска Македония, че тя, съчетана с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта“. Това би трябвало да накара читателя да остане с впечатлението, че в книгата не само го няма казаното от председателя на МАНУ, но и че съдържанието й е съвсем друго. Как би могъл непредубеденият читател, който не е запознат със съдържанието й, да разбере истината? Ами не може. Пред читателя има само две възможности - да се довери на казаното от една от двете страни - председателя на Македонската академия или на българските медии, или сам да провери верността на твърденията им. Второто е практически невъзможно, защото книгата я няма на български, а в интернет може да бъде намерена само в оригинал на френски, който почти никой в България не говори. Още повече че никой не би тръгнал да си губи времето и да проверява някаква си статия. Остава доверието, че това е направено от журналистите и че те наистина са отразили коректно становището си. Тук идва проблемът как се злоупотребява с доверието на читателите. Защото вместо да използват предоставената им възможност да ги запознаят с един неизвестен за тях исторически извор, те предпочитат да се държат като пристрастни участници в спор, загърбвайки журналистическата си етика.
А каква е истината? Французинът Едмон Бушие дьо Бел прекарва три години като военен на фронта на Първата световна война в Македония, от 1915 до 1918 година, живеейки последователно в Солун, Воден, Лерин, Битоля, Прилеп, Скопие и околностите им. Това му дава възможност да се запознае от първо лице със страната и жителите й. Всичко, което предава в книгата си, е резултат на преките му впечатления и тя включва само собствените му заключения. Умира на 23 октомври 1918 в Скопие, като книгата е завършена малко преди смъртта му и издадена посмъртно през 1922 година във Франция. Запознал се пряко с местното население, той пише: „Най-важни са интересите на разновидното население, което живее в Македония и което се дели на три групи. Оспорваната раса: македонските славяни, или накратко македонци, които представляват основа на селското население на страната. Три народа, които се стремят към доминация: българите, сърбите и гърците“. Третата група е на малките и по-пасивни общности на турците, евреите и власите. За основното население той отделя специална глава в книгата, озаглавена „Оспорваният славянин: македонският селянин: 1. Македонската народност: Във всички равнини на Македония живеят селяни, които говорят славянско наречие, с гръцка православна вяра и които на вид имат повечето признаци, характерни за славянските народи. Тези бедни същества имат незавидната привилегия да бъдат оспорвани от три различни народности. Македонците, казват българите, са българи. Те имат нашия език и сърце. Във Велика България, създадена със Санстефанския договор, живеят всички християни от европейска Турция. Под българското име жертвите на Берлинския договор се бореха против турското иго. Македонците са сърби, отговаря също така разпален глас. Царството на Душан Велики обхващало цяла Македония. Сръбското име се споменава в книжовността и паметниците, преживели турската власт. Македонският език не е български, както твърдят невежите с лоши намерения, той е старосръбски, недоразвит старосръбски език. Дали някога сте виждали българите да празнуват слава? Македонците го правят. И ето ги гърците, които заявяват, че македонците, дори и да нямат гръцки произход и език, то тяхната култура е гърцизирана. „Народността не се създава от кръвта, а от духа“, казват те. Славянските варвари, които завзели Македония, са организирани и възпитани от гръцката империя, а гръцката църква ги е покръстила. За тях може да се каже, че са гърци, както се казва, че французите са латини. Дали това означава, че македонците нямат собствен етнически характер, и дали спорът чия собственост са ще даде поне временен отговор? Наистина човек не може веднага да вземе страна в спора, но безспорен факт е, че тези хора съществуват и че трябва да им са даде име. Да бъдеш „оспорван народ“ означава получаване на международен статус, равен на статус на оспорвана територия. Но добронамереният наблюдател ще отиде по-далеч. Той лесно ще констатира, че ако македонецът прилича много на балканските славяни, то той няма нищо гръцко. Още повече, ако за някои обичаи, вяра и език, прилича на българина, в други прилича на сърбина, но не се идентифицира напълно нито с единия, нито с другия. Впрочем това, което прави някого българин, сърбин или грък, това е над етническата или езикова същност - съзнанието, че има своя националност и че участва в организиран национален живот. Значи народът, за който става дума, ясно се различава от трите други народа по това, че няма нито национално съзнание, нито национален живот. Попитайте селянина от околностите на Острово или Битоля какъв е. В девет от десет случая той ще ви отговори: „македонец“. Но това заявление няма характер на патриотична изява. Попитаният го прави също толкова простодушно, както би казал: „Казвам се Димитър“. Констатира, че е жител на Македония, и това е всичко. Затова добронамереният наблюдател ще го отдели като особено население, на което най-много му подхожда името „македонски славяни“ или просто „македонци“.
Този дълъг цитат от книгата показва, че казаното от председателя на МАНУ е напълно вярно. Също така обаче е вярна и добавката на информационната агенция. Всъщност нито едното отрича другото, нито второто омаловажава първото. В случая българските журналисти изобщо не са си направили труда да прелистят книгата, а са се задоволили с преглед на една кратка статия в българската версия на електронната енциклопедия Уикипедия (в Уикипедия може да пише всеки и качеството на информацията е доста ниско), откъдето са взели и цитата. Единственото друго, което може да се намери за тази книга при малко повече търсене, е една рецензия в списание „Македонски преглед” от далечната 1925 година (година I, книга 3, стр. 142). Тази рецензия от някой си С. Маринов всъщност е сбит преразказ на съдържанието на книгата. То няма и какво да се добави предвид нейната безкомпромисна реалистичност. Стъписаният рецензент е успял единствено да признае, че твърдението на автора, че на македонците не трябва да се гледа като на „етническа материя, която всеки може да меси по волята си“, е в пълно противоречие със сръбската теория на Йован Цвийч. Така обезоръжен от главното българско пропагандно оръжие, това, че сърбите са измислили македонизма, рецензентът се сблъсква с непреодолимата сила на факта, поднесен от Дьо Бел - че хората сами са се самоопределяли пред него като македонци. Изпаднал в ступор, пише, че тази констатация „както е известно, нищо не показва“. Подобна глупост не заслужава внимание, но като единствена статия, излязла за цял век в България, все пак би могла да запознае малко от малко журналистите със съдържанието на книгата, както и да им подскаже че е доста неадекватно да продължават една 100-годишна провалена практика на криене и изопачаване.

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове