Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
118 години без Гоце
Имаше една-единствена любов - Македония
„Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери” (Гоце Делчев)
„Аз не познавам друг народ, който повече да е страдал от предателствата на своите синове изроди, колкото македонския. Историята не помни друг такъв пример, когато един и същ народ по традиция, език и вяра се разделя на разни противоположни страни, една от друга по-чужда” (Гоце Делчев)
Роден преди 149 години, Гоце Делчев израства в славния Кукуш. Детството му е сравнително спокойно, семейството е материално добре, а броят на турците в Кукуш е много малък спрямо македонците и робството по-леко се понася. Както много деца, и Гоце прави велики неща: петгодишен му дават да разходи една болна овца, а нашият герой я яхва и придружаван от цяла сурия махленски деца, тръгват да обикалят. Нещастното животно пада и умира, а Гоце е жестоко наказан. Навършил 8-9 години, организира махленските деца и ги води в турската махала да се бият с турчетата, е понякога се връща с пукната глава, но това калява. Друг път наказва с камата си съученик предател, и така горе-долу завършва 3-ти клас (еднакъв на днешния 7-ми клас, б.ред.) в Кукуш. Баща му казва - стига ти толкова. Гоце прекарва 2 години вкъщи, като помага и учи търговски занаят, който въобще не му се отдава. Бай Никола, виждайки, че Гоце не е за търговец, го изпраща да учи в Солунската гимназия и на 16 години започва в 4-ти (т.е. 8-ми, б. ред.) клас.
Всяка година през месец април (когато е рожденият ден на султана) гимназията - учители и ученици, отива в конака да поднесе уважение на падишаха. На края на представлението всички викат „яша-а” (да живее), само Гоце мълчи. Сбутан от един надзирател: „Ти защо не викаш?”, Гоце изкрещява сред мъртва тишина „аша-а” (долу) за ужас на всички присъстващи. Така минават още две години в гимназията, Гоце е шести (десети, б.ред.) клас и решават няколко момчета от Кукуш да идат в София във Военното училище. И така през лятото на 1891 г. Гоце и компания са в София и се записват във Военното училище.
Атмосферата е много различна от тази в Солун, Гоце веднага съжалява, че не е останала да завърши гимназия, стиска зъби и продължава - мисията, на която ще се отдаде, го изисква. Без желание да става офицер, Гоце си взема успешно изпитите всяка година и ето го през 1894 г. в последния курс. Когато трябва да бъдат произведени офицери, процедурата се забавя и некои по-нетърпеливи курсанти пишат писмо (анонимно) до военния министър с нецензурни изрази. Арестувани са 4-ма души по случая, Гоце не е между тях, но решава да се възползва, като се явява пред началник школата и заявява, че той е авторът на писмото. Арестуват го и него и след две седмици е изключен от школата, но му е даден документ, че я е завършил. Точно това е желал Гоце - безболезнена раздяла с военните. Сега пътят към Македония е открит и ето че Гоце в края на месец октомври е в Щип като учител. В Щип вече се намира Даме Груев като главен учител и при запознаването между Гоце и Даме последният пита: „Защо не остана в България?”, а Гоце отговаря: „Дали може да има друго място за един македонец освен Македония? Дали има народ по-нещастен от македонския? И дали има някъде по-широко поле за работа, отколкото в Македония?”
Даме докладва, че почвата е много благоприятна за работа, че има неколцина посветени. Гоце не спори, а се захваща за работа и само за 3-4 месеца Щипско, Кочанско, Радовишко са покрити с истинска революционна мрежа, а за няма и две години цяла Македония е покрита с революционна мрежа. Главната заслуга е на Гоце Делчев.
С кое качество Гоце заема водещо място? Още във военното училище Гоце се запознава с много от материалите, които Д. Благоев е писал за Македония. Най-важното от тези материали е заключението на Д. Благоев: „Македония за македонците!” Това е основата, около която трябва да се работи. Основен принцип в работата на Гоце е - всичко за хората. Само човек с изключителни дарования, с чудни качества на вдъхновител и организатор, на идеалист и революционер, на мечтател и реалист, само човек с неговата твърда воля и готовност да понесе всички лични жертви може да разпространи новите идеи, да сплоти и обедини цял народ. Редки съчетания на най-високи човешки качества и на най-прогресивни идеи правят само за няколко години от Гоце Делчев национален вожд на македонския народ, на македонската революция. И не с друми, а с дела Гоце спечелва сърцата на хората, с тия които е извършил и е готов да извърши.
С всеки ден организацията се разраства, укрепва и плаши враговете й. Гоце със своята невероятна способност да се сприятелява с хората успява да привлече много българи, които да служат на македонската кауза. Завинаги ще се помнят имената на Черньо Пеев (Известен като Христо Чернопеев), бивш върховист, чрез Гоце станал един от първите войводи; Георги Иванов - прочутия Марко Лерински; Михаил Апостолов (Попето) от Радомирско, Кръстьо Асенов, сестрин син на Хаджи Димитър, който зарязва учението в университета, за да стане македонски войвода, и много други. През 1896 г. Гоце се запознава с Михаил Герджиков и за кратко време стават много близки приятели. Герджиков е ръководител на освободителното движение в Одринско. Чрез това приятелство Одринско е приобщено като съюзник на ВМРО срещу турците - като съюзник!
С разрастване на организацията нуждата от средства става крещяща. Гоце предприема най-различни начинания за набавянето им, като повече от ясно е, че най-много средства могат да дойдат от България. В България е създаден така нареченият Върховен комитет (първоначално от македонци емигранти) с цел да се работи за освобождението на Македония и да се подкрепя македонското революционно движение. Българските управници виждат възможност чрез този комитет да влияят на събитията в Македония и го обсебват. От българска страна виждат притесненията на Гоце и му предлагат среща с премиера К. Стоилов и с княза. Гоце категорично отказва.
Защо Гоце при обичта, която има към Македония, и като е искал час по-скоро да я види свободна, отказва тези възможности? Та нали според шкембе войводите сме един народ? Отказал е, защото, ако приеме каквато и да е помощ от българското правителство, последното ще иска и да командва събитията, а Гоце не може и да помисли, че някой друг ще освобождава Македония освен самите македонци, защото „делото на освобождението на един народ е преди всичко негово собствено дело, на неговите собствени ръце”.
Целите на България са други. Още през 1883 г. тогавашният министър-председател на България К. Стоилов нахвърля в един доклад до княза целите на българските националисти: задача в бъдеще - пристанища на три морета. Т.е. Македония да влезе в България. Каква зверска алчност в тази току-що създадена с чужда помощ малка, слаба, държава с три милиона население. Същият господин пръв казва - да създадем чрез образованието в Македония българско поколение, ако искаме да я завладеем.
А целите на Гоце и ВМРО: „Ние се борим за свободна и независима Македония с широки права на сиромашкото население”. И още: „Освобождението на Македония се крие във вътрешно въстание. Който мисли по-иначе да се освободи Македония, той лъже и себе си, и другите... Ако въстание може да се вдигне с 1-40 души, Македония отдавна ще беше свободна държавичка”. Също: „Но това е пътят за освобождението на народите от чуждо иго. По него са вървели гърците, сърбите, българите. По този път трябва да ходим и ние, македонците, за да се освободим от турците”. Все мисли на Гоце, които ясно определят целта - свободна държава Македония. Цели, напълно противоположни от тези на България.
А никак не е губила време България. След освобождаването тя има 98% неграмотно население, но се захваща да ограмотява македонците. През 1886 г. е създадена Солунската гимназия, а след това бързо никнат училища в градовете. Към 1897 г. Екзархията надава зов за помощ срещу даскалите от ВМРО. Та през 1897 г. в Солун е създадено така нареченото Българско благотворително братство начело с Иван Гарванов с единствена задача да саботира дейността на ВМРО. Две-три години работи това братство без особени резултати. През 1900 г. се обявяват за разкаяли се и молят да бъдат приети във ВМРО. Биват приети и успяват да вкарат в ЦК на ВМРО един човек като прислужник (Милан Михайлов). Същия този Милан през месец януари 1901 г., преоблечен в турски полицейски дрехи, развежда полицаите по квартирите на членовете на ЦК на ВМРО. Не е арестуван само Иван Хаджиниколов - пазител на печати, шифри и други материали. След два дена Гарванов посещава Хаджиниколов и му казва, че скоро ще бъде арестуван и той, ако иска, да даде материалите на съхранение при него. Така е извършен върховистки преврат срещу ВМРО и е овладяно ръководството отвътре. Гоце веднага започва обиколка по цяла Македония, за да бъдат предпазени местните ръководители. Навсякъде, където мине, е един триумф, народът се тълпи да види своя най-голям и верен син. А върховистите веднага се заемат с подготовка за въстание. Целта е ясна - да бъде разстроена ВМРО, народът да изгуби доверие в своите ръководители, да му се внуши, че само България може да го освободи. Пограничните райони на Осоговска и Влахина планина са овладени от върховистите. През есента на 1902 година върховистите започват Горноджумайското въстание. Въстаниците скоро се убеждават, че обещаната помощ от България няма да дойде, и прекратяват военните действия. Турците съсипват десетки села в Малешевско и Разложко, а няколко хиляди човека поемат пътя на бежанците.
Гоце се надява върховистите да мирясат, но не би. В началото на януари 1903 година в Солун се свиква нередовен, уставно незаконен конгрес. Присъстват 17 предимно легални дейци на ВМРО. Дирижира Иван Гарванов. С 16:1 е взето безумно решение за въстание през месец май. Жесток удар срещу ВМРО и Македония. Мераците за пристанища на три морета са неосъществими, но въпреки това стават политика на българските правителства задълго и донасят непоправими и безбройни злини на македонския народ.
Гоце решително се изправя срещу надвисналата опасност, инспектира районите, дава указания на четите. Пренебрегвайки всякакви рискове, Гоце отива в Солун с надежда да убеди гарвановци да отменят решението. N дни Гарванов се крие и среща с Гоце няма. Но има и още по-лошо. В Солун Гоце се среща с Даме Груев (наскоро завърнал се от заточение). Два дена Гоце убеждава, доказва, заклина - Даме е безкрайно далечен, съгласил се е с гаравновци и пред Гоце само повтаря - късно е да се размишлява. Разделят се много студено.
Един дрипав кюмюрджия дърпа дръгливо муле, натоварено с кюмюр, и спира на Делчевата порта в Кукуш. Стои нерешително на вратата, а майка Султана му се развиква от двора - оти не думаш, бре. Кюмюрджията показва хубави, бели зъби и тихо проговаря: „Мале, аз съм!”
На път за Али Ботуш Гоце спира в с. Баница. През нощта на 3 срещу 4 май Хюсеин Тефик - съученик на Гоце от Военното училище в София, сардисва селото с 1000 души аскер. При изгрев слънце Хюсеин води атаката, в която е изстрелян смъртоносният куршум, покосил Гоце. Били са приятели.
Загива Гоце, не познал друга любов освен любовта към Македония. С неговата смърт е жестоко ранена майка Македония. Рана, която кърви и днес.
На 15 декември 1904 г. в революционен лист е поместено следното съобщение: „Ония, четиримата изверги, дето предадоха непрежалимия Гоце, беа намерени от Яне и наказани по правилата”.
Поклон, много дълбок поклон пред най-големия и най-верен син на Македония, отишъл си толкова без време!
САНДЕ ГОРЕМСКИ
НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.
СКРЪБНА ВЕСТ
ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ
На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.
Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.
В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.
Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!
Поезия
ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.
Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!
Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!
А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.
Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!
И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!
И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
