НАРОДНА ВОЛЈА

Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров

КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?

Охридската архиепископия в миналото се е наричала “Първа Юстиниана” или “Юстиниана прима”.
Б. Димитров пише: “Между 973-1018 г. Охрид е столица на българската патриаршия”. Това исторически не е точно. Нека някой да покаже документ, че последният български патриарх от Първото българско царство се е преместил в Охрид, заедно със синода си. Твърдението на Димитров, че Охридската архиепископия е създадена от Василий ІІ, и че в нейния диоцез са влизали всички български земи е неточно. Нека да покаже документи от които да се вижда, че в периода 1018 до 1396 г. всички български земи са влизали в нейния диоцез, като архиепископия “и на ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ”. Защо Димитров не пояснява какво означава “цяла България” в документите на Василий ІІ?
Ще поясним за читателите, че под това понятие се разбира не държавата на Аспарух, Тервел, Крум, която по това време се нарича тема “Паристрион”, а византийската тема Вулгария. Последната включва част Македония, значителна част от днешна Сърбия (включително Белград и Стрем) и малка част от днешна България. Като Охридската архиепископия е била на “цяла България” защо Второто българско царство, при съществуваща Охридска архиепископия, си открива (1235 г.) Българска патриаршия?
Ако погледнем назад ще видим, че винаги Охридската архиепископия е имала определена самостоятелност и винаги е била църква най-вече на населението на Македония.
Твърдението, че в една държава не можело да има две патриаршии не отговаря на истината за византийската практика. През дълги периоди от време във Византия е имало повече от една патриаршия. Наред с Константинополския е имало Александрииски и Атиохийски патриарси, когато тези земи са били в пределите на Византия. Винаги е съществувала арменската църква, въпреки, че Армения е била в границите на Византия, т.е. имало е деление на църквите на етническа основа. Макар че според каноните на християнството такова деление не се е препоръчвало. Така че, г.н професор, не е хубаво да се правят свободни съчинения.
Лъжа шеста: За “македонските преродбеници (възрожденци)” и за “Бугарската екзархия”.
Ето какво пише маститият професор: “… в наше време националната си принадлежност всеки решава сам за себе си. Ако няколкостотин души в Тирана, смятащи се за българи, са отишли на среща с българския президент това означава, че наистина са българи и никакви архиепископи, президенти или министър-председатели не могат да решават вместо тях какви са.”. Правилно! Защо не го кажете на българския президент, който твърди, че в България няма македонци и си присвоява правото да определя нашата националност.

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове