|
|
| НЕКА ДА НИ БЪДЕ ЧЕСТИТА, МИРНА И УСПЕШНА НОВАТА 2021 ГОДИНА! |
| Редакцията на в. „Народна воля” честити Новата 2021 година на своите читатели и сътрудници, на своите спонсори от Международното македонско движение с председател Бил Николов, на техните семейства, на всички честни и прогресивни македонци по целия свят, като им пожелава добро здраве, много щастие и успехи! |
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
Дойде Новата 2021 година, която в пространството на неумолимия еднопосочен ход на времето обогати собственото си минало с още една поредна календарна година. Този необратим ход, който се повтаря непроменен, ни призовава да застанем над въображаемия вододел между миналото, което вече е отплавало, и неизбежното бъдеще, за да направим строг отчет за миналото и да го осветява с искрица надежда, че утре ще донесе най-добрите мечти за човешкия род.
Именно в този контекст за непроменения ход на времето на миналото и за времето на неизбежното бъдеще, което ни призовава да застанем над въображаемия вододел между миналото и бъдещето, ще отговорим и на въпроса: С какво ще запомним ние, македонците, 2020 година? |
|
|
|
|
|
| Писмо до редакцията |
| УВАЖАЕМА РЕДАКЦИО НА ВЕСТНИК „НАРОДНА ВОЛЯ“ |
Санде Горемски
Ние, непокорените македонци от село Гореме, поздрави пращаме на сите македонци от четирите делове на майка Македония, поздрави пращаме из цела България до сите потомци на зверски изгонените от Егейска Македония наши братя и сестри. Поздрави пращаме и до сите краища на светот, където живеят македонци (Канада, САЩ, Аржентина, Австралия), всички да бъдат живи, да бъдат здрави, да бъдат несъкрушими във вярата, че не е далеко денят, когато нашият изстрадал народ ке се обедини! На сите македонци пожелаваме весело прекарване на новогодишните и коледните празници и никогаш да не заборават име македонско! |
|
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев |
| „...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“ |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Преди да отидем войници, често ни хрумваше, когато пиехме, да си измисляме имена, съответстващи на имената на градове в Югославия - маршал ОХРИД, маршал СТРУГА, маршал СКОПИЕ. Някой от тези приятели му беше писал за това, което сме измислили, и затова той в едно от писмата си се е подписал като мой приятел по политическата част. С него разговори за създаване на организация, която да работи по „македонския въпрос“, водихме през 1969 год., когато си бях отишъл в отпуск на село. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Неприфатливо е оспорувањето на македонската нација и јазик. Несоодветно е да се очекува едната страна во преговорите да изврши политичко самоубиство, истакна група бугарски интелектуалци во отворено писмо упатено до премиерот Бојко Борисов, министерката за внатрешни работи Екатерина Захариева, амбасадорите на земјите-членки на ЕУ во Софија, како и до канцеларијата на ЕУ во Бугарија.
Тази година заради коронавируса традиционният събор на с. Н. ЛЕСКИ не се проведе. Отслужена бе църковната служба и бе раздаде традиционният курбан за здраве. Макар и в разредено присъствие, бе положен венец в памет на родения в с. Ляски македонски ВОЙВОДА, участник в Илинденското въстание, Иван Попов.
Не по-малко забележителни са следните две места из Плутарховия животопис на Арат, един от стратезите на Ахейския съюз:...
„Ние сме македонци и нашето творчество трябва да служи на македонската кауза“
МАНУ, МПЦ-ОА и УКИМ преку меморандум упатија низа на барања до македонските надлежни институции за штитење на македонскиот идентитет и национални интереси при преговорите за евроинтеграции. Потписници на меморандумот насловен „Македонски манифест“ се претседателот на Македонската академија на науките и уметностите, академик Љупчо Коцарев, архиепископот Охридски и Македонски и на Јустинијана Прима, Стефан, и ректорот на универзитетот „Свети Кирил и Методиј“ во Скопје, проф. д-р Никола Јанкуловски. Во продолжение ви го пренесуваме соопштението во целост.
Лидерот на ДУИ, Али Ахмети, коалициски партнер во Владата, во едно медиумско гостување изјави дека во комуникацијата имало размена на документи меѓу Македонија и Бугарија во периодот по ветото. Со оглед на сведувањето на суштината на македонско-бугарскиот спор на историски прашања, некои од претпоставките во јавноста се насочени на природата на документите, односно дека тие се со историски карактер. Таквите претпоставки, пак, ја наметнуваат дилемата за можноста од „откритие“ на нови историски документи што драматично би ја промениле позицијата на бугарската страна.
Секако, во рамките на тој контекст спаѓа прашањето за одразот на Резолуцијата на ИБ врз опстојувањето на културната автономија во Пиринска Македонија. Функционално, со така поставеното прашање само по себе се наметнува сознанието за политиката на БКП по донесувањето на Резолуцијата на ИБ во Пиринска Македонија во врска со културната автономија и воопшто во врска со правото на национално самоопределување на Македонците во Пиринска Македонија.
Денешното одбележување на сто и триесетгодишнината од првата докторска дисертација за македонскиот јазик на балто-германскиот лингвист Леонард Готхилф Мазинг доаѓа во време кога македонскиот јазик се соочува со отворени напади од бугарските политички и државни институции, со кои се условува напредокот на Македонија кон Европската Унија, а истовремено се негира и фундаменталниот белег за постоењето на македонската нација.
Софија не може да го држи во заложништво проширувањето на ЕУ, порача германскиот министер за Европа Михаел Рот во колумна за весникот „Велт“, упатувајќи нови критики на сметка на Бугарија од официјален Берлин, пренесе „Дојче веле“.
Такова крупно дело, като съставянето на азбука на нов литературeн език и превеждането на редица богослужебни книги, не може да стане нито за ден, нито за седмица, нито за месец. То изисква много труд и време. Ще припомним, че превеждането само на Стария завет (Танаха) от еврейски на гръцки, при отдавна утвърдени азбуки и езици, е изисквало многогодишен труд на 72 учени.
„Македонки и македонци, събрали сме се да отбележим 111 години от рождението на големия македонски революционер и поет Никола Вапцаров. Роден на 7 декември 1909 г. в град Банско. Учи в родния си град Банско, а след това завършва гимназията в град Разлог. По искане на баща си продължава във Военноморското училище във Варна. Тук започва да пише и издава незабравимите си стихове за работника и неговата родина. Едва на 33 години бе разстрелян от българските фашисти. Живя кратко, но остави дълбока следа в борбите за свободна и независима Македония. И днес, когато ни крадат историята и героите, да видим дали Вапцаров е българин или македонец.