БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИСТКИ УЛТИМАТУМИ КЪМ МАКЕДОНИЯ БЪЛГАРИЯ С НАДЕЖДА ВРЪЧИ НА ЕС. ТОВА Е ЧУДЕСНО! А СЕГА ДА ВИДИМ ЩЕ СЕ ФАШИЗИРА ЛИ ЕВРОСЪЮЗЪТ?!
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА САНСТЕФАНСКА ДОКТРИНА НА БЪЛГАРИЯ - БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА, СА В НЕОБУЗДАНА ЕУФОРИЯ, ОЧАКВАЙКИ, ЧЕ ТАЗИ ИЛЮЗИЯ СЕГА, И ТО БЕЗ ВОЙНА, ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ
ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Както е известно, на 17 ноември тази година Република България постави вето на Република Македония, за да не стане членка на Европейския съюз. Разбира се, това се очакваше, имайки предвид постоянните закани на великобългарските държавни индивиди, че ако Македония не изпълни българските условия, то тя ще постави вето за членството й в Евросъюза.

Господа български държавници и политици, защо веднъж и завинаги не можахте да разбере, че дори и идните генерации на народите без принципа на взаимното зачитане и признаване на националната им идентичност не може да очакват приятелство, добросъседство и мир на Балканите. Време е да се освестите! Достатъчно се омаскарихте пред ЕС и света!
Читај
МЕЖДУНАРОДНА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА. ОТ ВСЕОБЩАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Член 19

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Проф. Чепреганов до Захариева:
НЕ ЌЕ ДА ВИ ОДГОВАРА ОВА, НЕЛИ?
(По македонскиот печат)


Почитувана Захариева,

Проследувајќи ги вашите изјави последните денови на ТВ, човек не може, а да не се запраша дали се работи за хумористична програма или трагикомедија. Во една од вашите изјави во врска со македонскиот идентитет ќе истакнете „никој не им оспорува да се самоопределат како што сакаат“. Е баш Ви благодариме, небаре од Вас чекавме дозвола и од Вас зависи тоа. Нејсе, токму горенаведениот факт е всушност вашата болка, ВАШ проблем. Не наш. Не македонски. И секако, вашиот комплекс тука не завршува, напротив тука почнува.
Читај
Шепотът на вековете
МАКЕДОНИЯ, МАКЕДОНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ НАРОД В РУСКИТЕ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ (16-18 В.)
Иво Костадинов
(Продолжува од минатиот број)



В тази малка, но наситена на информация книжка, отнасяща се за историята на друга гранична област на Новорусия, подобна на Новосърбия и като име, и като функция, но на изток от нея, в днешен Донбас, са дадени в приложение пет документа. Първият от тях, арх. номер ЦГИА Украина, ф. 1413, оп. 1, д. 11, лл. 21-48, представлява списък на офицерите и редовите войници, съставен през 1757 година от генерал-майор Райко Депрерадович, подполковник от австрийската армия от сръбски произход, преминал на руска служба. За съжаление, както отбелязва в бележка авторът на книгата В.И. Подов, предвид обемността на документа той е подбрал само най-важните данни от него за публикуване. Въпреки това там четем имената, длъжността, възрастта и семейното положение на следните хора: 1. Първа рота, ротен квартирмайстор Йорданий Турченин, на 27 години, от македонска националност, женен, без деца;
Читај
Исторически истини от български учени
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)



След боя при Херонея (338 г.), a особено във времето на Александър Велики Македония и Гърция образували в политическо отношение едно цяло. Сега вратите на Македония се разтворили широко за гръцкия език и култура. Както в Александровата световна монархия и във възникналите от нея по-сетне хеленистически царства, a така също и в самата Македония гърците са представлявали една привилегирована класа покрай самите македонци и поради това са имали всичката възможност да погърчват бавно, но сигурно окръжаващата ги среда. Още повече, когато самите македонски владетели, като Филип II, Александър Велики и др., не само не са се противопоставяли на това, но са подпомагали по всякакъв начин проникването и разпространяването на гръцкия език и култура сред македонския народ.
Читај
Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



При една от срещите ми с бай КРУМ ТИМОВ и НИКОЛА последният каза, че всеки от нас трябва да има нож - кама, който да употребим при нужда - при побой и други случаи. Аз си купих от Петрич ловджийски нож с дължина около 25 см, който носех, когато излизах нощно време. НИКОЛА ми каза, че има нож, а за останалите членове на организацията не зная дали притежават такива.

На срещата ни през април 1970 година аз направих предложение да се снабдим с пистолети, за да ги употребим, когато се наложи - когато ни грози залавяне от органите на властта и др. подобни положения.
Читај
111 години от рождението на Н.Й. Вапцаров
„ТИ И ДНЕС АГИТИРАШ, ТИ ОТНОВО ПАЛИШ СЪРЦАТА!”
Димитър Иванов


На 7 декември се навършват 111 години от рождението на една от най-ярките звезди в македонското литературно съзвездие - Вапцаров, поетът, който разговаря на над 70-80 езика с милиони читатели от земното кълбо. Неговата известност и безсмъртие отдавна са се слели и вървят заедно.

Този ден е бил и ще бъде повод отново да изразим своята обич и признателност към една обаятелна личност, която съдбата издигна на билото на времето и той тръгна по него, а там го чакаха инквизиции и разстрел, защото епохата подготвяше огромен исторически двубой, в който той щеше да изгори в името на мечтаната бяла пролет, в името на своята земя, в името на своята любима татковина - татковината на Гоце Делчев.
Читај
Во селото Ваташа биле убиени дванаесет младинци само затоа што биле Македонци
ФАШИСТИТЕ ШТО ГИ УБИЈА ВАТАШКИТЕ МЛАДИНЦИ БЕА ОСУДЕНИ И СТРЕЛАНИ ПРЕД ИЛЈАДНИЦИ ЛУЃЕ ВО КАВАДАРЦИ!
Блаже Миневски


Премиерот на Бугарија, Бојко Борисов, ако е за вистинско добрососедство, по одлежувањето на ковид-19, за што му посакуваме брзо закрепнување, веднаш треба да допатува во Македонија и јавно да се извини за масакрот што неговата држава го направила пред 76 години во селото Ваташа, Кавадаречко, кога биле убиени дванаесет младинци само затоа што биле Македонци.

Бугарските фашисти на 16 јуни 1943 година ги стрелале Перо Илов, кој бил најмал со 15 години, Ванчо Гурев, Данко Давков, Илија Димов, Ристо Гондев, Блаже Ицев, Пане Мешков, Герасим Матаков, Диме Чекоров Пане Џунов, Ферчо Попѓорѓиев и Васо Хаџи-Јорданов, кој со дваесет и осум години бил најстар во групата.
Читај
Колумна
СУШТЕСТВЕНАТА ПРЕЧКА ЗА ДОБРОСОСЕДСТВО
Јасминка Павловска


Македонската официјална политика, конечно бескомпромисно и недвосмислено треба да презентира став дека т.н. „бугарски компромис“ од Брисел е неприфатлив за Македонија, но и за ЕУ. Таквиот „европски“ однос спрема Македонија, кој бирократски ја принудува на трагично и погубно самооткажување од сопствениот национален идентитет, й се заканува и на самата ЕУ да се компромитира како организација што поддржала, или барем замижала пред нехумани и нецивилизациски намери на своја членка. Затоа, Софијо, Брисел, за ова што гласно или премолчно го барате, одговорот го знаете: Но пасаран!

Заканата за жртвување на македонскиот идентитет, македонската историја и јазик, со еден збор леталниот удар врз темелот на државноста на Македонија, како последица на европскиот конформизам и дистанцирање од „балканските проблеми“, се повеќе добива контури на извесност во администрацијата на ЕУ.
Читај
Акад. Иван Катарџиев
ЕДНО ПАТУВАЊЕ ОД ПИРИН ВО СКОПЈЕ, ГЛАВЕН ГРАД НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА 1944-1989. ЧЕКОРЕЊЕ ВО ВРЕМЕТО И ПРОСТОРОТ

Впрочем, во тоа време македонската национална свест во Пиринска Македонија е во фаза на обновување и профилирање. Во таков случај ништо не е чудно во изјавите да има и празнини. Но таквите празнини бараат да бидат историски образложени, а не „теоретски“ приспособени за потребите на бугарскиот национизам без оглед на тоа со каква боја е бојосан: комунистичка или буржоаска. Во тој однос заслужува да се подвлечат настојувањата на д-р Стојко Стојков од Сандански кој се служи со фактите извлечени од информациите на бугарската државна сигурност, како и за кажувањата на својот отпор на повеќе стотици млади луѓе што го бранеле своето македонско достоинство и пишувале за репресалиите, затворите, интернациите итн.
Читај
Крсте Петков Мисирков:”Jазикот, народната поезија, наравите, обичаите – ете ги главните црти на македонскиот национализам“
МАКЕДОНЕЦОТ НЕ ТРЕБА ДА СЕ СЛЕВА И ДА СЕ ОБЕЗЛИЧУВА МЕЃУ БУГАРИТЕ И СРБИТЕ!
Далибор Станковиќ


„Најважниот услов за соработка помеѓу Србите, Бугарите и Македонците е полната слобода во самоопределувањето на Македонците. Свеста и чувството дека сум Македонец треба да стојат повисоко од сe друго на светот. Македонецот не треба да се слева и да се обезличува меѓу Бугарите и Србите. Ние можеме да ја констатираме близоста на српските, бугарските и македонските интереси, но сé треба да биде оценувано од македонско гледиште. Беззаветната и безграничната љубов кон Македонија, постојаното мислење и работење за интересите на Македонија и полн конзерватизам во пројавите на македонскиот национален дух: јазикот, народната поезија, наравите, обичаите – ете ги главните црти на македонскиот национализам“, Крсте Петков Мисирков.
Читај
Бугарија е иста со Грција (во контекст Македонија)!
ПРОБЛЕМОТ СО БУГАРИЈА НЕ Е ЕПИЗОДА, НЕ ПОЧНА СЕГА, НИТУ ПАК СЕГА ЌЕ ЗАВРШИ
Илия Димовски


Да не се лажеме, да не се чудиме и да не паѓаме во безсознание. Пред нас имаме голем проблем, најмалку еднаков со проблемот што го имавме со Грција. Разликата е во тоа што проблемот со Грција на виделина беше за симболи и симболика, а внатрешно за суштината на (не)постоењето на македонската нација, а проблемот со Бугарија е од старт за суштината и (не)постоењето на македонската нација, а симболите и симболиката би биле и се само природна последица.

Целта на проблемот е Бугарија да го постигне истото што и Грција го постигна со член 7 (идентитетскиот член) и да дефинира неколку за неа битни точки по примерот на Преспанскиот договор.
Читај
Напредък в борбата за правата на македонците в България през 2020 година
ВЪПРОСЪТ С МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ ДОСТИГНА ЕВРОПЕЙСКО ПАРЛАМЕНТАРНО НИВО
„Народна воля“
(Продолжува од минатиот број)



Мотивите на тази декларация се основават в голяма степен на мотивите на доклада за минималните стандарти за малцинствата в ЕС (2018/2036 (INI)) на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, който ясно показва, че Европейският съюз носи отговорност за малцинствата и политиката на малцинствата в европейските държави. Последното развитие в България и предприети стъпки срещу членове на неправителствени организации от македонско малцинство и ескалация на националистическа политика и реторика в България срещу македонска нация, държава, език и култура.
Читај
Писмо до редакцията
УВАЖАЕМА РЕДАКЦИО НА ВЕСТНИК „НАРОДНА ВОЛЯ“
Санде Горемски


Още повече последните 800 години Македония и България не са били под общо държавно ръководство. Годините, прекарани под турско робство от двата народа, по никой начин не може да се смятат за обща история, защото правилата там са определяни от турците и всеки се е спасявал поединично, както може. Трудно е било общуването между две съседни села, а да не говорим как биха могли да общуват хората от Добруджа с тези от Пелагония и Преспа? Големото предимство за България е, че е освободена преди Македония и веднага в българските управници се вселяват санстефанските мераци. Веднага след Освобождението България започва най-брутално и враждебно да се намесва в македонските работи и особено по времето на ВМРО.
Читај
Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров
КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?
Проф. Георги Радулов
(Продолжува од минатиот број)



Известно е, че за да стане един език литературен е необходимо да притежава богат речников фонд, хармонизирана фонетика с добре диференцирани звукове, уточнена морфология, семантика даваща на всяка дума ясно и точно значение и синтаксис позволяващ ясно изразяване и на най-тънките извивки на човешката мисъл. До тези изисквания се доближава именно езика на македонските славяни, защото в онази епоха от славянския род те са на най-високо културно ниво. Това което недостига, Светите Братя и техните ученици, го заимствуват от гръцки и латински.
Читај